Днес сме в… Андалусия!

Първият път, когато кацнах в Малага, беше края на януари. С излизането от летището започнах да свалям катовете дрехи, които бях сложила един върху друг при температурата от -15 градуса в София. Докато стигна до хотела, бях вече по къс ръкав. Няма шега, едва ли има място с по-топла зима и по-непоносимо горещи лета от Андалусия. Но климатът не е най-голямото предимство на този колоритен район, отличаващ се със самобитност и пъстра смесица от култури. Още през второто хилядолетие преди новата ера финикийците колонизират част от крайбрежието и основават днешния град Кадис. Те са последвани за кратко от Асирия и Персия, а за по-дълго – и от Картаген, само за да изгуби и той от Рим при Втората пуническа война. След разпадането на империята, идва ред на вандалите и вестготите, които донасят със себе си и католицизма по тези земи. Но може би най-важният период от историята на Андалусия са онези 500 години – от 8. до 13. век, годините на ислямското владичество. Следите от него се виждат и до днес във всеки андалуски град – дворецът Аламбра в Гранада, Алкасар – в Севиля, и джамията в Кордоба са произведения на изкуството, които не бива да бъдат пропускани за нищо на света. Няма по-богата на декоративни елементи архитектура от арабската, независимо че ислямът забранява изобразяването на фигури. Разбира се, дошлите по-късно испанци от Кастилия надграждат над създадените вече образци, но, слава богу, запазват и мавърския привкус, защото осъзнават, че да разрушат съкровища от такава величина, би било престъпление.

Оказва се, че арабите са далеч по-толерантни към местното население на завладените територии от кастилците. Още от 2. век в Андалусия живеят много евреи, известни в историята като „сефаради“. По времето на мавърското владичество те не са преследвани заради вярата си, което им дава възможност да се развиват и да допринесат за този „златен век“ на процъфтяване на науката, медицината, занаятите и изкуствата. Не така стоят нещата обаче, когато пристигат испанците, донесли със себе си първо Инквизицията, а после и т.нар. „Едикт от Гранада“ по времето на Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска. С него евреите са принудени или да приемат католицизма, или да се изнесат завинаги от Испания. И други европейски страни в този период гонят своите евреи, но това от 1492 г. в Испания остава като най-голямото и значимо в историята чак до Втората световна война. Аламбрийският декрет е отменен едва през 1968 от Втория ватикански събор, след което потомците на изгонените сефарадски евреи получават правото на двойно гражданство.
Не много известен факт е, че Христофор Колумб, открил Америка в стремежа си да намери западен път към Индия, отплава за това свое паметно пътешествие, от Уелва, Андалусия. Съответно всичко, което донася от Новия свят, първо стъпва в Андалусия. В Севиля днес можете да посетите „Главния архив на Индиите“, в който се съхраняват над 43 000 тома – там е корабният дневник на Колумб, морски карти и всичко, за което се е водел отчет по време на експедициите на великия мореплавател. Разбира се, докато сте в града, е задължително да видите и най-голямата действаща катедрала в Европа, в която е и неговият гроб. А това, за което всеки севилец би умирал да ви разкаже с гордост, е, как Сервантес бил озарен от идеята за книгата на живота си – „Дон Кихот“, докато е излежавал присъда в затвора, не къде да е, а тук, в Севиля.
Дали заради факта, че при Андалусия си дават среща Средиземно море и Атлантическият океан, но тук могат да бъдат наблюдавани огромни китове, делфини и други морски бозайници в естествената им среда. Можете да уловите едни от най-редките и скъпи морски дарове, като бялата скарида. А в същото време, зад гърба ви да се белеят заснежените върхове на Сиера Невада, където, при желание, можете да покарате ски. Можете да отидете да погледате борба с бикове на някоя от 70-те кориди в областта. Или да се насладите на емоционалните танцьорки на фламенко, облечени в страстни червени рокли. Да, фламенкото също се заражда в Андалусия под влиянието на дошлите през 15 век цигани. Тук е родината и на шерито, носещо името на град Херес (персийското име на който е Shariz). И на гаспачото, приготвяно от домати, ябълков оцет, чесън и зехтин. А ако си мислите, че Италия е най-големият производител на зехтин, грешите. Испания, и в частност Андалусия, произвежда 2 пъти повече от Италия и 4 пъти повече от Гърция, с което държи дял от 44% от производството в света. И още нещо е изобретено тук – легендарните за Испания тапаси. Всички знаем, че това не е ястие, а по-скоро начин на консумация – малки количества от различни храни, поднасяни като мезе към пиенето. Разбира се, ако можете да си позволите да отидете на бар. Ако не, има една друга активност, произлязла от Андалусия – т.нар. “botellón”. Купувате си алкохол от магазина, където е по-евтино, и отивате да го пиете на улицата, за да се социализирате с групи от други като вас. През последните години обаче, поради различни оплаквания, повечето градове ограничават тези сбирки до определени за тази цел места, наречени “botellódromo”.

За да усетите вкуса на Андалусия, днес съм ви притотвила една типична рецепта, заимствана от All Recipes.

АНДАЛУСКИ ЯЙЦА „ФЛАМЕНКО“ (Huevos a la flamenco)
Необходими продукти:
– 2 с.л. зехтин
– 1 лук, ситно нарязан
– 2 червени чушки, ситно нарязани
– 2 скилидки чесън, ситно нарязани
– 500 гр пресни домати, настъргани
– 1 с.л. пушен червен пипер
– 8 яйца
– 8 резена хамон (или подобно)
– 8 резена чоризо
– 150 гр замразен грах
– сол и черен пипер на вкус
– накълцан магданоз

Приготвяне:
Загрейте фурната на 200 C. Запържете лука и чушките бавно в зехтина, а като омекнат (около 10 мин), добавете чесъна и пържете, докато той замирише. Добавете доматите и пушения червен пипер и пържете на бавен огън още 15 минути. Посолете със солта и черния пипер на вкус.
Разпределете сместа в 4 глинени съда, чукнете по 2 яйца на всяко и сложете отгоре по 2 резена от хамона и чоризото и по шепа грах. Печете за около 10 минути или докатояйцата се постегнат, но са леко рохки. Гарнирайте с магданоза и сервирайте с хрупкав хляб.

Била съм Андалусия поне три пъти, но заради храната им със сигурност ще се върна пак.