Днес сме в… Барселона!

Още от летището впечатление прави, че всички обозначителни табели са написани първо на каталунски, после на английски, и едва накрая – на испански. Отдавна тлее недоволството на жителите на Барселона спрямо останалата част от Испания. Не спират опитите им да си извоюват независимост. И може би са прави – те наистина са друг народ, няма съмнение в това. А какво да кажем за града? Преди да отида първия път, нямах определени очаквания. Приятелите ми бяха единодушни само за едно – че е различно от всяко друго място в Испания. По отношение на това дали ще ми хареса обаче, мненията се различаваха коренно. Едни твърдяха, че изобщо няма, а други бяха абсолютно убедени, че ще се влюбя за цял живот. Вторите познаха.
Произходът на града е малко обвит в мъгла. Предполага се, че основателят му е картагенският пълководец Хамилкар Барка – бащата на Ханибал. Никой обаче не е съвсем сигурен дали е така. Можело и да е самият Ханибал. Има и легенда, според която Херкулес се отправил с Аргонавтите в търсене на Златното руно, но близо до каталунския бряг силна буря разпръснала корабите и единият – деветият, изчезнал. Открили останките му край днешния хълм Монтжуик и, тъй като местността се сторила на екипажа много гостоприемна, решили да основат на мястото град под името BarcaNona (девети кораб). Каквато и да е истината за началото, сигурно е, че по-късно той става част от западната Римска империя, преминава през набезите на остготите, но, за разлика от други части на Иберийския полуостров, избягва вековното мавърско владичество. През Средновековието Барселона е присъединена към Арагонското кралство, като архитектурата от този период е най-добре запазена в стария квартал Бари Готик. Макар че в началото на испанската гражданска война Каталунската република обявява независимост, в крайна сметка тя пада под властта на Франко през 1939. След смъртта му през 1975 демонстрациите за връщане на автономията на Каталуния отново набират скорост. Икономиката на Барселона получава сериозна инжекция и с избора на града за домакин на летните Олимпийски игри през 1992, в чест на което Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе създават онази уникална песен „Барселона“. Сигурно е невероятно да я слушаш вечер на светлинното шоу при Магическите фонтани, но аз не уцелих. Не работеха.
Да разглеждаш Барселона през юли е доста смело начинание. Лепкавата жега се просмуква през порите още от 8 сутринта. Но има толкова много за гледане, че няма сила, която да те задържи вътре при климатика. Макар че почитта към Гауди в града оставя малко място за останалите архитекти, допринесли за неповторимия му облик, комплексът Hospital de Sant Pau, проектиран от архитекта Lluis Domenech I Montaner, се отличава с уникална архитектура. Парите за ансамбъла на болницата завещава каталунецът-банкер Пау Гил, живял в Париж. През 1930 година, когато е завършен, обектът става най-мащабният модернистичен комплекс в света по това време. През 1997 е добавен към списъка на UNESCO за световно културно наследство, като до 2009 година е действаща болница, а днес в него се помещават различни институции, свързани с науката и образованието.

Но архитектът, чието име тук изскача зад всеки ъгъл, е безспорно Гауди. Помните ли песента La Sagrada Familia на The Alan Parsons Project от албума “Gaudi”, който излезе през 1987? Още оттогава мечтая да посетя каталунската столица. По време на Испанската гражданска война през 1936 плановете на Гауди за катедралата са унищожени, но последователите му се нагърбват с нелеката задача да достроят незавършения му шедьовър. Разлятите му форми странно ме привличат – като пясъчен замък, който някое дете на плажа прави, загребвайки с пръсти от пясъка до вълните. Лично на мен по-любима ми е друга негова творба – Casa Batllo, особено със залепената до нея Casa Amatller, принадлежала някога на наследника на процъфтяващ бизнес с шоколад Antoni Amatller. Младият бизнесмен е пионер във въвеждането на рекламни техники за промотиране на шоколада си – използва услугите на художници като Alfons Mucha за дизайна на опаковките. И днес от фирмения магазин можете да си купите всякакви шоколадови изделия с, да кажем, „Танцът“ върху красива метална кутия. Casa Batllo, с причудливите си форми и вълнообразни прозорци, винаги ме омагьосва. Мога да гледам пъстрите мозайки в захлас с часове. Когато й се наситя, продължавам надолу към площад Каталуния, където хората плащат, за да ги кацат гълъби. А веднага след него започва култовата улица La Rambla. Ако човек поседи на нея достатъчно дълго, може да види цяла Барселона да се извърви пред очите му. Там се намира и Музеят на еротиката, от чийто балкон красавица в ролята на Мерилин Монро по цял ден маха приканващо и изпраща въздушни целувки на минувачите долу. Облечена е в бяла ефирна рокля, която се вее фриволно от вентилатор, поставен някъде зад нея. Малко преди статуята на Колумб пък всякакви палячовци и чудовища, приличащи на бронзови статуи, стряскат туристите като се размърдват неочаквано. И ако вече сте изтощени от навъртените километри и жегата, седнете на пристанището и си събуйте обувките. Може да наблюдавате прииждащите и отпътуващите круизни корабчета, от които се лее тиха музика. В случай, че вече нямате сили, поне на следващия ден задължително трябва да видите Бари Готик и старата Catedral de Barcelona. Ако имате късмет, може да попаднете на групи хора, хванати за ръце в кръг и подскачащи в ритъма на странен танц. Изглежда сякаш изпълняват някакъв ритуал. После седнете в Ocaña на Plaza Real и опитайте от техните моркови, панирани в кафе и поднесени с цитрусов сос. Уникално вкусно!

За Барселона има още много да се разказва. Това е град, в който човек трябва да се връща отново и отново. Но като стигнах до морковите с кафе, се подсетих, че е време за днешната каталунска рецепта. Много е лесна, изисква само малко предварителна подготовка на рибата.

ESQUEIXADA
Необходими продукти:
– около ½ кг солена треска (накисната предварително във вода за поне 6 часа, отцедена и подсушена)
– 1 малка зелена чушка
– 1 малка червена чушка
– 4 твърди, но узрели домати
– около 15 черни маслини
– 1 глава лук
– 1 скилидка чесън
– зехтин
– сол и черен пипер
– червен винен оцет

Приготвяне:
Накъсайте рибата на парчета с пръсти и я сложете в чиния.
Нарежете на ситно лука и чушките. Срежете доматите на две и ги настържете на ренде. Можете и да ги нарежете просто на кубчета, ако предпочитате. Смачкайте чесъна с пресичка.
Изсипете всички приготвени продукти върху рибата и разтръскайте. Най-отгоре сложете маслините и полейте със зехтина, оцета и сол и черен пипер на вкус. Разтръскайте още веднъж и сте готови.

Видяхте ли колко е бърза? Ами това е, чакам мнения. После отидете в Барселона и я опитайте и там.