Днес сме в… Брюж!

Коя жена не си мечтае да отиде с любовта на живота си във Венеция? Да, защото това е неоспоримо най-романтичното място в света. Но има един друг, не по-малко пленителен град, осеян с канали и лодки, със средновековни шестоъгълни кули и ненадминат чар, скрит в малките улички. Наричат го „Венеция на севера“ и ако не сте го виждали, е време да го направите. Брюж е малко градче в западна Фландрия, но ако сте в Белгия и не прескочите дотам, все едно не сте видели нищо. Най-малкото, за да се докоснете до мястото на действието от филма „В Брюж“ с Колин Фарел и Ралф Файнс, както и да се качите на кулата Белфрай с 366-те стъпала до върха, от която героят Кен скача в края на филма. При мен беше в обратния ред – първо видях града, а после – за да се насладя отново на атмосферата, потърсих филма. Не бях никак съгласна с култовата реплика на Рей, че „може би това точно е адът – да прекараш остатъка от вечността в шибания Брюж.“ Вярвам, че и Колин Фарел едва ли споделя мнението на героя си.
Първата крепост, изградена на мястото на днешния Брюж, е дело на Юлий Цезар при превземането на галските племена менапии през 1. век, и има за цел да предпази крайбрежието от набезите на пиратите. Основаването на града обаче датира от по-късния 9. век, по времето на викингите. Благодарение на река Цвин, свързваща го със Северно море, селището бързо се превръща във важно търговско средище. През 12-13 век са подсилени и разширени градските стени и са построени нови канали. Монополът на търговците на вълна от Кастилия е заменен по-късно от баските от Билбао, които, освен с тъкачна индустрия, се занимавали и с желязо. В този Златен век корабите на Лигата на Ханзата изпълвали пристанището на Брюж, а през 1277 тук акостира и първата търговска флота от Геноа, отключвайки търговията и към района на Средиземноморието. През 1309 г. в Брюж отваря врати първата фондова борса в света. През 15. век херцогът на Бургундия Филип III Добрия, местещ двора си постоянно между Брюксел, Брюж и Лил, съумява да привлече учени, творци и банкери от цяла Европа, с което предизвиква разрастването на града до внушителния брой от 200 000 души. За съжаление, когато каналът Цвин започва да се запушва след 1500 г., Брюж навлиза в период на упадък и отстъпва мястото си на водещ град на Антверпен. Въпреки това изкуството и архитектурата продължават да процъфтяват благодарение на фламандската школа за рисуване и художници като Ханс Мемлинг и Ян Ван Ейк. От 19 век, и особено след възстановяването на историческия център след 1965 г. градът отново процъфтява като популярна туристическа дестинация, включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2002 дори е обявен за Европейска столица на културата. Централният площад Market Square с двореца на губернатора, кулата Белфрай с нейните 47 камбани, впечатляващата готическа църква на Дева Мария с единствената скулптура на Микеланджело извън Италия – „Мадоната с младенеца“, базиликата „Светата кръв“, в която се съхраняват капки от кръвта на Исус Христос – това са само част от архитектурните перли на един от най-добре запазените средновековни градове в Европа.

Но какво си представяте като кажете „Белгия“? Белгийска бира, белгийски шоколад, беглийска дантела. Какво пък толкова му е различното на шоколада им? – ще кажете. Ами опитайте. Затворете очи и оставете божествения вкус да се разтопи в устата ви. После няма да можете да се спрете. А бирата? В Брюж има едно заведение „Стената на бирата“, в което са изложени всички марки и видове пиво – около 400 на брой, произведени в Белгия. Голяма част от експонатите могат и да се дегустират, или да се избира измежду 16 вида наливна бира, които се сменят всеки месец. Опитайте все пак Brugse Zot – тя се прави единствено в Брюж.
В средата на 16 век император Карл V постановява дантелата да се превърне в задължително умение на всички жени от манастирите. Три века по-късно само в Брюж е имало 82 училища, способни да обучат над 2300 специалисти за една година. И, макар че след Първата световна война търсенето на дантела да се свива драстично, Брюж винаги е бил ангажиран да запази и предаде знанията на това древно изкуство. Дори част от прочутата Венецианска дантела, продавана в Париж, е дело на ръцете на плетачки във Фландрия. През 1970 е открит музея на дантелата Kantcentrum, в който освен история, можете да научите и самия занаят на организираните в него обучения.
Започнах с романтика и ще завърша с нея. Една от многобройните легенди на Брюж разказва историята на младо момиче Minna, влюбено във воина Stromberg от съседно племе. Баща й искал да я омъжи за друг и тя избягала в гората от отчаяние. Когато Stromberg най-накрая я открил, тя издъхнала в ръцете му от изтощение. Днес езерото Minnewater носи нейното име, а мостът над него се нарича „Мостът на любовта“. Казват, че ако минете по него с любимия си, любовта ви ще бъде вечна.

Но тъй като знаем, че любовта на мъжа минава през стомаха, ще се ориентирам вече към днешната рецепта.

ФЛАМАНДСКА ЯХНИЯ (Carbonnade flamande)
Необходими продукти:
– 1¼ кг говеждо месо, нарязано на кубчета по 4 см
– 400 мл бира Leffe или Chimay, или друго тъмно пиво
– 3 скилидки чесън, леко смачкани
– 2 дафинови листа
– 3 с.л. брашно със сол и черен пипер
– 2-3 с.л. зехтин
– 250 гр нарязан на кубчета бекон
– 2 моркова, нарязани на шайби
– 2 глави лук, нарязан на шайби
– 1 праз лук, нарязан на шайби
– 1 с.л. доматено пюре
– 350 мл телешки бульон
– 1 букет гарни (мащерка, магданоз, даф.лист 6 зърна черен пипер, завити в муселин)
– магданоз, накълцан

Приготвяне:
Мариновайте месото с бирата, чесъна и дафиновия лист за през нощта. На следващия ден изцедете месото, но запазете маринатата. Подсушете месото с кухненска хартия и го оваляйте в брашното. Загрейте 2 с.л. от зехтина и запържете месото на 3-4 групи по 5 минути на всяка, докато стане златисто-кафяво. Може да се наложи да добавите още зехтин. Махнете месото, намалете температурата на котлона до средна и запържете бекона за 6-8 минути, докато стане хрупкав и златист. Извадете го при месото.
Загрейте фурната до 140C. Запържете морковите, лука и праза за около 12 минути. Добавете доматеното пюре и бъркайте за още около 2 минути.
Добавете месото и изсипете маринатата. Оставете да къкри, после добавете бульона и букета гарни. Подправете със сол и пипер и оставете да заври. Отстранете от котлона, покрийте го с капак и го сложете да се пече във фурната за около 2 часа, разбърквайки от време на време. Когато месото е готово, наръсете с магданоза и сервирайте. Може да гарнирате с картофки, грах или зеле.

Ами това е. Вероятно, ако минете по Моста на любовта с пълен с тази вкусотия стомах, ще има по-голяма вероятност любовта ви да остане вечна.