Днес сме в… Будапеща!

Бях едва на 14, когато видях Будапеща за първи път, и за тогавашните ми ограничени социалистически представи за света градът ми се стори уникално красив. Това е в пълна сила и днес, когато съм била вече в различни краища на земното кълбо. За онези години унгарските жени бяха най-модерно облечените и нахакани жени в Източния блок и не можех да се наситя на пъстрите цветове и усещане на свобода по улиците. Да, те носят бунтарския дух в себе си и са го доказали с революцията от 1956, когато, макар че собственото им правителство се предава, руски танкове влизат в града и смазват опита за демократична промяна. До днес на много сгради в центъра могат да се видят запазени дупките от куршуми, свидетелстващи за онези кървави дни. След падането на комунистическия режим през 1991 всички статуи на Ленин, Маркс, Енгелс, както и на родните им лидери, биват събрани на едно място – в нещо като музей на открито, наречен „Парк „Мементо“. А изоставените социалистически сгради и градините към тях днес са превърнати в уникално място за срещи и купони, благодарение на изобретателността на собствениците им. Вместо да плащат огромни суми за реставрация, те решили да ги напълнят с всичко, намерено по улиците, с всякакъв алкохол и мезета, и да ги предекорират по един неповторим начин. Така че, ако минавате през Будапеща, задължително идете да пийнете нещо в Ruin Pubs. Няма такова място!
Будапеща е дестинация, не по-малко интересна от Прага, Виена или Лондон. Архитектурата носи следите на всички периоди от дългата история на града. Първите заселници тук са келтите през далечния 1.в.пр.Хр., последвани от римляните, които създават главния град на своята провинция Панония – Aquincum. Първоначално само военно укрепление, постепенно градът добива облик, благодарение на активното строителство на пътища, къщи, бани и амфитеатри, които са сред най-добре запазените днес в Унгария. Когато цар Симеон прогонва маджарите от земите северно от България, те се заселват в Буда и Пеща и век по-късно създават Кралство Унгария. През 1361 Буда е провъзгласена за столица и изиграва съществена роля в културно отношение по време на Ренесанса заради брака на крал Матиаш Корвин с италианската принцеса Беатрис Неаполитанска. Кралската библиотека Bibliotheca Corviniana отстъпва единствено на Ватиканската по богатство на исторически хроники, философски и научни трудове. Следват 150 години отоманско владичество, от което и до днес – 500 години по-късно, са останали и все още са в употреба баня Рудас (Rudas fürdő) и Киралий (Király fürdő). В началото на 18 век Унгария най-накрая окончателно се освобождава от турците, но става част от Австро-Унгарската империя, съществувала до края на Първата световна война. По това време – през 1873, Буда и Пеща биват официално обединени с Обуда и образуват града, който познаваме днес (макар че първо е бил наричан Пеща-Буда. Странно звучи така, нали?). Втората световна война донася масови разрушения по време на бомбардировките през 1944, при което всички мостове над Дунава са унищожени. Само лъвовете, украсяващи двата края на моста „Сечени“, оцеляват и са монтирани отново при повторното му изграждане през 1949. За тези лъвове и архитекта им Маршалко Янош се говори, че се самоубил, като се хвърлил от моста, след като го попитали какви са тези негови лъвове без езици. Малко крайно ми се струва, а и казват, че това не било вярно – имали си езици, само че не се виждали, погледнати отдолу. Освен мостовете, евреите в Унгария също пострадали значително от войната, въпреки усилията на един швейцарски и един шведски дипломат, спасили хиляди от тях. До сградата на Парламента, досами реката, може да видите разпръснати чугунени обувки, заковани за бетона, като мемориал, символизиращ всички изтребени евреи по време на Холокоста. Преди да бъдат разстреляни на това място, евреите били накарани да събуят и оставят обувките си. Всъщност, в Будапеща се намира втората най-голяма синагога в света, отстъпваща единствено на тази в Ню Йорк. За това си има причина – еврейската общност в града по време на Австро-Унгарската империя е толкова голяма, че той често бил наричан „Еврейската Мека“ или “Judapest”.

Но синагогата дори не е най-впечатляващата сграда в Будапеща. Парламентът, рибарският бастион, църквата Матиаш, замъкът Буда и Кралският дворец – това са само част от безбройните архитектурни паметници в различни стилове – от готика, през Ренесанс, барок, ислямска архитектура до неокласицизъм и Art Nouveau. Сградата на Парламента с нейните 365 кули – по една за всеки ден от годината, е определено най-поддържаната в света. Екип от 150 човека ежедневно следи за всеки детайл от нея и подменя на място всичко, което се нуждае от реставрация. А всяка покривна плоча се мие два пъти годишно! Боже, та аз прозорците си в къщи чистя по-рядко. Ако все пак ви доскучее от сгради и гледки, можете да погалите корема на статуята на полицая пред базиликата „Св.Стефан“. Казват, че ако го направите, никога повече няма да наддадете и килограм тегло. А ако имате аспирации към писането, отидете в Градския парк и потъркайте златната писалка на статуята на Анонимус. Легендата гласи, че ще станете велик писател. Аз лично натам съм се запътила.

А сега малко за храна. И понеже ядене се римува с пиене, трябва да знаете, че в продължение на 150 години в Унгария се е считало за проява на лош вкус да вдигате наздравица с чашата си и да се чуквате с нея. Причината е, че когато през 1848 при революцията срещу Хабсбургите 13 унгарски генерала били екзекутирани, австрийците вдигали наздравица след всеки убит. Така че и до днес аз не бих рискувала, въпреки че уж времето на забраната е изтекла.

А сега и днешната рецепта. Няма да е гулаш, макар че това изниква в ума, когато кажем Унгария.

PÖRKÖLT (няма и да опитвам да го превеждам)
Необходими продукти:
– 1 кг свински врат, пиле или телешко, нарязано на хапки
– 2 с.л. олио
– сол и черен пипер
– 2 глави лук, нарязан на кубчета
– 250 гр доматен сос
– 2 кубчета телешки бульон
– 1/2 чаша вода
– 3 с.л. сладък червен пипер, по възможност унгарски
– 1 с.л. оцет
– ¼ чаша заквасена сметана
– 1 пакет ньоки

Приготвяне:
Овкусете месото със сол и черен пипер. Загрейте олио на средна температура и го запържете, докато покафенее. Извадете го и го оставете настрана.
Добавете още малко олио в тигана, ако е необходимо, и намалете малко температурата. Запържете лука до златисто. Върнете месото заедно с доматения сос, бульона, водата, червения пипер и оцета.
Покрийте с капак, намалете температурата още и оставете да къкри за около 2 часа, докато месото започне да се разпада. Отстранете от огъня и оставете да изстине за около 10 минути, след което добавете заквасената сметана. Ако има нужда, доовкусете с черен пипер и сол.
Сварете ньоките според инструкциите на опаковката и поднесете pörkölt върху тях.

Ако имате и токайско вино, наздраве! Или, „Egeszsegedre“ на унгарски. Ужасен език – един от най-трудно произносимите в света.