Днес сме в… Буенос Айрес!

Въпреки неколкократните опити на англичани и французи да завладеят тази апетитна хапка, единственият случай, при който отрядът на генерал-майор Уилям Кар Бересфорд успява да превземе града през 1806, завършва с плен и бягство след едва месец и половина владение. На следващата година друга експедиция превзема крепостта Монтевидео от отсрещната страна на залива, но Буенос Айрес, благодарение на яростната съпротива на местното креолско население, разбива англичаните. Най-европейският сред всички латиноамерикански градове е разположен на западния бряг на Рио де ла Плата – продължение на устието на река Парана при вливането й в Атлантическия океан. Основаван е два пъти. И двата пъти от испански мореплаватели. Хуан Диас де Солис, който достига до Рио де ла Плата през 1516, е убит от местното племе чаруа, така че едва 20 години по-късно Педро де Мендоса довършва делото му, като основава първото селище на мястото на днешния квартал Сан Телмо. Кръщава го „Ciudad de Nuestra Señora Santa Maria del Buen Ayre“, буквално означаващо „Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър“ и го включва в състава на Вицекралство Перу. (Всъщност „попътният вятър“, духащ в този край, е памперо, който донася студен арктически въздух и гръмотевични бури.) Местните успяват да прогонят нашествениците за още 40 години и така, през 1580, испанският конкистадор Хуан де Гарай успява най-накрая трайно да създаде селище „Santísima Trinidad“, чието пристанище „Puerto de Santa María de los Buenos Aires“ следвало да бъде център на търговията и главен източник на доходи. Честите нападения над пристигащите кораби от пирати обаче принудили испанците да карат стоките под конвой до Лима, и оттам – по вътрешни пътища да разпределят към другите градове. Така възникнала контрабандната търговия на Буенос Айрес с Португалия през другите колонии, което накарало Чарлз III Испански в крайна сметка да признае Вицекралство Рио де ла Плата и неговото пристанище за независими от Перу. След майската революция през 1810 година, бележеща независимостта на Аржентина от Испания, Буенос Айрес става притегателен център за имигранти, както от провинцията, така и от други страни, най-вече Италия, Испания и Франция, което го прави истински мултинационален град с видимо присъствие на атмосферата на големите европейски столици. Повечето къщи и вили са построени в италиански стил, а големите булеварди (един от които – 9 de Julio Avenue, е и най-широкият булевард в света) напомнят малко Мадрид и Париж.

До старото пристанище, в югоизточната част на града, се намира Ла Бока – най-старият квартал, основан от преселници от Генуа. Известен с разноцветните фасади на къщите си, това е може би най-привлекателният за разходка квартал на Буенос Айрес, но и най-опасният по тъмните часове. Известният стадион Ла Бонбонера е разположен именно тук, както и безброй изображения на Марадона по стените на сградите. Откакто английските работници на първото за Южна Америка метро внасят футбола като национален спорт в Аржентина, той почти измества патото от сърцата на местните. Но само почти. Патото се играе на кон и съчетава елементи от баскетбол и поло. Името идва от испанската дума за „патица“, защото в оригиналния му вариант (от 1610 г.) в мрежата вместо топка се хвърляла жива патица. През 1953 патото е обявено за официален национален спорт на Аржентина, като, разбира се, употребата на патици била забранена.
Това, с което жителите на Буенос Айрес се отличават от повечето европейци, е силната им страст и дружелюбност. Можете да я видите по лицата на футболните заплянковци, или в приятелското излъчване на насядалите из безбройните кафенета и ресторантчета хора, но най-вече в сладострастните извивки на танцуващите танго по улиците. А такива ще срещнете буквално навсякъде. Това са места за социализиране, където никога няма да скучаете – задължително хората около вас ще ви заговорят с искрен интерес, и, стига да знаете испански, или поне неаполитански, до който аржентинският най-много се доближава, можете да изкарате една прекрасна вечер с местните.

Първоначално тангото възникнало в бордеите от покрайнините на града и изразявало сложните отношения между проститутките и техните сутеньори, така че не се смятало за толкова изискано, колкото днес, а по-скоро за обидно. Но, веднъж пренесен в Европа от Carlos Gardel, танцът взривил публиката. През 2009 UNESCO го включва към световното културно наследство, осигурявайки на Аржентина право на финансова подкрепа за запазване на тангото за поколенията.
Разбира се, танцът далеч не е единственото изкуство, на което можете да се насладите в Буенос Айрес. Освен че първият пълнометражен анимационен филм, вдъхновил Уолт Дисни, е създаден през 1917 от Кирино Кристияни в Буенос Айрес, Teatro Colón, намиращ се в близост до обелиска, е най-престижната оперна сцена в цяла Южна Америка. Дело е на италианските архитекти Франческо Тамбурини и Виторио Меано. За него Лучано Павароти пише в своята автобиографична книга: „Театро Колон има един огромен недостатък: неговата акустика е безупречна. Представяте ли си какво означава това за един певец? Ако някой сбърка, докато пее, това никога не остава незабелязано.“
А какво да кажем за любителите на книгите? В Буенос Айрес има повече книжарници на глава от населението, отколкото във всеки друг град по света – по една на всеки 4000 души. Това е отчасти, защото електронното четене и Amazon още не са проникнали в аржентинската столица, но вероятно и защото просто културата на хората е такава – обичат да видят, да пипнат и да помиришат книгата.
Като говорим за рекорден брой на глава от населението, има и друг показател, по който Буенос Айрес е на първо място. Едва ли би ви хрумнало, но става въпрос за психиатрите, или, както е модерно да ги наричат, психоаналитиците. Това може и да се дължи на факта, че в Буенос Айрес са обсебени от външния си вид – твърди се, че 1 на всеки 30 души е с корекции по себе си. Така че нека мъжете не се превъзнасят толкова по техните жени, и баба знае с пластични операции.
В много ресторанти в Буенос Айрес бихте забелязали, че на 29-то число от месеца има специално меню с ньоки. Тази традиция най-вероятно идва от италианските имигранти, като евтино ястие за последните дни от месеца, когато са свършили парите от заплатата. Днес обаче съм ви приготвила една по-типично аржентинска рецепта.

CARBONADA CRIOLLA
Необходими продукти:
– 1/3 чаша зехтин
– 1 голяма глава лук, накълцан
– 1 зелена чушка, нарязана
– 2 скилидки чесън, смлени
– около 700 гр говеждо месо, нарязано на кубчета
– 1 кенче с домати
– 2 чаши говежди бульон
– 3 сладки картофа (обелени и нарязани на кубчета)
– 2 бели картофа (обелени и нарязани на кубчета)
– 2 с.л. захар
– 1 голяма тиква (обелена и нарязана на кубчета)
– 200 гр сушени праскови (нарязани на едро)
– сол и черен пипер на вкус
– 1 чаша замразена царевица

Приготвяне:
В голям тиган загрейте зехтина и сотирайте лука, чушката и чесъна, докато станат златисти и омекнат, за около 10 минути. Добавете говеждото месо и го гответе, докато покафенее от всички страни. Добавете доматите, бульона, картофите, захарта, тиквата и прасковите, и намалете огъня, така че да къкри. Покрийте с капак и го оставете да се готви около 1 час. После овкусете със сол и черен пипер. Добавете още бульон, ако ястието започне да се сгъстява твърде много. Оставете го да се готви още около 30 минути, така че месото да стане крехко. Добавете замразената царевица и оставете още 5-10 минути.
Сервирайте! Добър апетит!

Консумира се задължително с аржентински Malbec – знаково вино с дъх на дива череша, слива и къпина. Ох!…