Днес сме в… Дъблин!

Обикновено, когато чуем „фея“, си представяме някаква приказно красива и добра вълшебница, но според келтите това са опасни същества от другия свят, които умеят да се движат бързо във въздуха и да променят формата си, както пожелаят. При това, с цел на навредят на човека. Отвличали новородени и разболявали майките им. За да се предпазят, келтите практикували екзорсистки ритуали срещу демоните, причиняващи болести като жълтеница, епилепсия, или дори при по-безобидните като херпес или акне. Днешните ирландци помнят безбройните митове и легенди на своите предци и са изключително суеверни. Смята се, например, че ако изтръгнеш дърво на фея, ще предизвикаш кърваво отмъщение от страна на митичното същество, и никой не си помисля да го направи. Добър пример за това е 6-годишното закъснение (и допълнително изхарчените 10 милиона Евро) при строителството на магистрала в югозападната част на страната. Работниците категорично отказали да изкоренят „свещено дърво на фея“, което растяло на пътя. Така че правителството се принудило да го заобиколи и днес, ако пътувате към Cliffs of Moher по М18, ще го видите там, където пътят извива. Всъщност, на много места из Ирландия можете да видите самотни дървета, стърчащи там, където другите наоколо са изсечени.
Никой не знае точно откога келтите са обитавали земите в Ирландия. В Trinity College се съхранява „Книга на келтите“, писана от монаси през 800 г. от н.е., но свидетелства за праисторически заселници има още от 2 век от н.е. от гръко-римския астроном и картограф Птоломей. През 9-10 век викингите се заселват до потока Poddle и използват басейна, образуващ се от вливането му в главната река Liffey, днес намиращ се зад Дъблинския замък, за да акостират корабите си. Оттук идва и първото име на града “dubh Linn”, означаващо „черен басейн“, асоциирано с дълбоки и мръсни води. За викингите той става важен център, докато не го губят при инвазията на норманите в началото на 12 век. От времето на англо-норманското владичество датира една от главните забележителности на града – замъкът, построен от първия лорд на Ирландия крал Джон. Градът просперира като важен търговски център, въпреки опитите на шотландския крал Робърт I да го завземе. По време на Тюдорите през 16 век Дъблин процъфтява и има важна административна роля в рамките на английската корона. Верни на своя Св.Патрик, ирландците са католици, за разлика от англичаните по това време. Кралица Елизабет I е твърдо решена да ги обърне към протестантството и, когато учредява Trinity College през 1592 г., тя обявява, че в него ще могат да се обучават само протестанти. Освен това нарежда катедралите St.Patrick`s и Christ Church да бъдат превърнати в протестантски. През 18 век градът става вторият най-голям град в Британската империя и пети – в Европа, с население над 130 000 души. Едни от най-значимите архитектурни паметници днес датират от григорианската епоха – площад Merrion, сградата на парламента, стоковата борса. Малко квартали остават незасегнати от новото строителство, но сред тях са култовата улица Temple Bar и търговската Grafton Street. След обединението с Англия през 1800 г. седалището на правителството се измества в Уестминстър в Лондон, при което Дъблин започва да изостава в развитието си за сметка на Белфаст. Великденското въстание през 1916 г. бележи началото на борбите на Ирландия за независимост, довели до окончателното й отделяне през 1922. Разбира се, както знаем от историята, това далеч не е краят. Последните 30 години са наситени с напрежение и въоръжени конфликти между членовете на ИРА и привържениците на оставането на провинция Северна Ирландия в състава на Обединеното Кралство. Едва от 2005 г. насам групировката остави оръжието и премина към мирно решаване на конфликта. По тази причина първото изобщо в историята посещение на кралица Елизабет II в Дъблин е едва през 2011 година. Да, жената, обиколила всяко кътче на света, не е стъпвала в Ирландия до този момент. За случая се облича специално в зелено и започва речта си на ирландски.

Днес в Дъблин живеят изключително млади хора – над 50% от жителите са на възраст до 25 години. Това може би се дължи на факта, че тук е най-големият градски парк в Европа и втори в света – след Централ Парк в Ню Йорк. Говоря за Phoenix Park, разположен на над 70 ха, в който свободно се разхождат стада сърни. А може да е и заради това, че в последните години градът стана нещо като Силициеата долина на Европа – заради по-ниските данъци много световни компании в областта на високите технологии направиха европейските си центрове именно в Дъблин. Или заради духа, атмосферата и историята, надничащи зад всеки ъгъл. Модерните нови сгради се смесват със средновековните по един омагьосващ начин. На централната улица O`Connell Street можете да видите 120-метровото Хилядолетно острие (The Spire of Dublin) от неръждаема стомана, а малко по-нататък, от другата страна на реката, да изпиете един Guinness в най-стария бар в Ирландия – Brazen Head, построен през 1198! Като казах Guinness, Дъблин е родното място на тази световноизвестна марка, а името на бащата е Arthur Guinness. През далечната 1759 той създава пивоварната, в която днес се произвеждат по 10 милиона половин литрови бутилки на ден. И, да – книгата „Световни рекорди на Гинес“ също е дело на пивоварната. Първоначално замислена като маркетингов трик, тя неочаквано надхвърля целите на управляващия директор.
Можете да изберете по кой мост да минете от острието към Brazen Head – дали по почти квадратния O`Connell Bridge или по съседния пешеходен Ha`penny Bridge. Името на втория има интересна история. До началото на 19 век имало 7 ферибота, които прекарвали пътниците от единия до другия бряг на реката. Те били в доста окаяно състояние и на собственика им Уилям Уолш било наредено или да ги ремонтира, или да построи мост. Той се решил за второто, но поискал през следващите 100 години всеки, преминал моста, да му плаща по половин пени. Така и станало, като таксата впоследствие била вдигната на 1,5 пени до 1919 г., когато окончателно отпаднала.
Макар че едва ли има друг град с толкова много пъбове – над 600 по последни данни, пиенето не е единственото занимание на рижавите Дъблинчани. Дали защото тук са родени толкова много значими писатели като Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джеймс Джойс или Джонатан Суифт, но през 2010 Дъблин е признат от UNESCO за Град на литературата. А какво да кажем за музиката? Thin Lizzy, U2, The Script, Sinéad O’Connor са родом от Дъблин. Даже Боно – вокалистът на U2, е собственик на хотел Clarence Hotel в Temple Bar. А на влюбените ще кажа, че останките на Св.Валентин, който иначе е роден и починал в Италия, са погребани в Whitefriar Street Church в Дъблин.
Говорейки за любов, усетих лек глад. Нали казват, че двете вървят ръка за ръка. Ястието, което съм ви приготвила днес, първоначално било измислено, защото фермерите държали овцете си до дълбока старост заради млякото и вълната и месото им не било вече крехко, та изисквало по-дълго готвене.

ИРЛАНДСКА ЯХНИЯ (IRISH STEW)
Необходими продукти:
– 2 с.л. олио
– ½ кг овнешки или агнешки котлети (обезкостени, нарязани на кубчета)
– 1 кг картофи (обелени, нарязани на кубчета)
– 1 чаша накълцан на едро лук
– 1 чаша праз лук (фино нарязан)
– 1 чаша моркови, нарязани на едро
– 2 с.л. брашно
– 600 гр. телешки бульон (тъмен)
– сол и черен пипер на вкус
По желание: листата на 2 или 3 зелки (фино нарязани)

Приготвяне:
Загрейте котлона на 180 С. В голям тиган сгорещете половината от олиото. Запържете половината от месото. Преместете го в тенджерка и покрийте с половината от картофите, лука, праза и морковите. После допълнете тигана с останалото олио, запържете останалото месо и го прехвърлете в тенджерата върху другото, като го покриете с останалите зеленчуци. Сложете брашното в още горещия тиган и го разбъркайте добре за около 3 минути, така че да поеме всички сосове и мазнини добре. Добавете бульона и разбъркайте добре, докато се сгъсти и стане гладък. Изсипете го върху месото и зеленчуците в тенджерата. Покрийте с капак и гответе около час. Ако ще слагате и зеле, след този час го добавете, похлупете отново и го ставете за още 1 час, като проверявате отвреме навреме дали сосът не е изврял. Ако се наложи, досипете вряла вода – ястието трябва да е покрито с течност през цялото време на готвенето. Накрая овкусете със сол и черен пипер и сервирайте.

На някои места в Ирландия в тази яхния слагат и Guinness. Ами имат си в изобилие, ползват си я. Ако случайно ви се намира и на вас в хладилника, опитайте.