Днес сме в… Лисабон!

Малко преди да кацне на летището в Лисабон, самолетът се снишава и преминава над града. Понеже вече е тъмно, устието на река Тежу се чернее под нас и само двата моста – 17-километровият „Вашку да Гама“ и по-малкият, но уникален с архитектурата си „25 април“ прорязват мрака като гирлянди от светлини. Минаваме съвсем ниско над статуята на Христос с разперените ръце, подобна на тази в Рио де Жанейро. Почти мога да различа чертите на лицето му. Издигната е през 1959 като знак на благодарност към Бог, че е пощадил Португалия от ужасите и разрушенията на войната. Не така стоят обаче нещата с природните катаклизми. През 1755 г. земетресение с магнитуд 9, последвано от три мощни вълни цунами и пожар, унищожава 85% от града, а 1/3 от жителите му – около 90 000 души, загиват. Стремежът да се установят причините за бедствието поставя началото на съвременната сеизмология. На много от сградите и до днес е маркирано докъде е стигала водата по време на наводнението. Толкова е нависоко, че наистина ти настръхва косата. Въпреки опустошението, градът е възстановен само за няколко години. За съжаление много дворци, произведения на изкуството, сред които творби на Тициан, Рубенс и Кореджо, записки от пътешествията на Вашку да Гама и други ранни мореплаватели, както и целият кралски архив, са изгубени завинаги.
Лисабон е една от любимите ми европейски столици. Има особена атмосфера в стръмните улички, жълтите старовремски трамваи, олющените фасади и покритите с пъстри плочки стени на къщите в Алфама. А трафикът? Шофьорите на градския транспорт тук карат като на живот и смърт, скърцат с гуми, взимат завоите с вратите напред и, честно казано, така и не разбрах как не газят безумните пешеходци, за които пък червеният светофар и пешеходната пътека са само нещо препоръчително. Пресичат точно където и когато си поискат, и се забързват само ако видят, че връхлитащият ги автобус няма никакво намерение да намали. А после, ние сме били недисциплинирани!
Защо толкова обичам този град ли? Заради цветовете. Заради фадото. Заради печените кестени по улиците. Заради великолепната морска храна. Заради историята. Заради гледките от върха на Алфама към Тежу. Заради слънцето, което тук грее почти 365 дни в годината. Заради лежерния стил на хората. Заради виното.
Според една популярна легенда, Лисабон е основан от митичния герой Одисей при неговото пътешествие до западния край на света. Оттук и името на града, което на латински се изписвало Ulyssippo, по-късно Olissipo (от Ulysses – Одисей). Според други източници историята му може да се проследи назад до времето на финикийците, а името е свързано с техния термин Alis-Ubo, означаващ „сигурно пристанище“. Което и да е вярно, със сигурност знаем, че хора са живели на това място още през неолита и са строили мегалити – долмени и менхири, останки от които и до днес могат да се видят в периферията на Лисабон. Много открити артефакти доказват, че търговията с финикийците е била оживена, а широкото устие на Тежу преди вливането й в Атлантическия океан е осигурявало защитен пристан за техните кораби. След поражението на Анибал при Пуническите войни, Рим отнема от Картаген владенията им на Иберийския полуостров и Olissipo става част от римската провинция Лузитания. Това довежда християнството до тази най-западна точка на Европа, но, както и в Испания, арабското присъствие от 8 век го измества за цели векове. В най-стария квартал на Лисабон – Алфама, който като по чудо оцелява при чудовищното земетресение от 1755, и до днес се усеща влиянието на арабите. Самото му име идва от арабското „al-hamma“, означаващо „горещи бани“. Едва по време на кръстоносните походи, и по-специално при т.нар. Реконкиста, норвежките кръстоносци прогонват нашествениците и връщат Лисабон към християнството.

В ерата на Великите гоеграфски открития Португалия първа, преди всички, започва изследвания по африканския бряг. Инициатор е принц Енрике, син на краля, който е запленен от идеята за достигане на далечни, непознати до този момент, земи. Следват Вашку да Гама, Педру Кабрал, Фернандо Магелан. Точно срещу включения в списъка на UNESCO манастир „Жеронимуш“, близо до моста „25 април“ се издига монумент на откритията в памет на тези велики мъже, променили картата на света. Докато сте там, задължително трябва да видите и кулата Белем, построена като демонстрация на самочувствието и богатството на Португалия от тази ера. А след като поседите малко на брега, за да погледате реката и моста, който е точно копие на този в Сан Франциско, направо се насочвайте без бавене към прочутата пекарна „Pastéis de Belém“ от 1837 година и се нареждайте на опашката, която извива навън, за да опитате единствения и неповторим сладкиш Пащел де Белем. Рецептата му е известна само на 5 души в света и те никога не пътуват в един и същи самолет. Навсякъде из града можете да опитате Пащел де Ната, но единствено в квартал Белем, в почти 200-годишната пекарна, ще вкусите оригинала. А вечерта може да прекарате в някой от кварталите Байро Алто, Шиадо или Баиша, но аз бих ви препоръчала Алфама с керамичните плочки по фасадите. Качете се с трамвая, седнете в някое от уютните ресторантчета, послушайте фадо, хапнете някое традиционно ястие и го полейте с португалско вино. Което и да изберете, няма да сбъркате. А после си поплачете в самолета наобратно.

И понеже не съм една от онези 5 души, посветени в рецептата на Пащел де Белем, днес съм ви приготвила друга, но съм сигурна, че няма да съжалявате. Едва ли щях да я опитам, ако не бяха скъпите ми приятели Ваня и Пламен. Благодарности!

FRANCESINHA
Необходими продукти:

За сандвича:
– 2 филии хляб
– 2 наденици, гриловани и нарязани
– 2 резена пушена шунка
– 3 резена от любимото ви сирене (по възможност португалско)
– грилован телешки стек, около 6 мм дебелина
За соса:
-¼ чаша мляко
– 1 с.л. царевично нишесте
– 30 мл бира
– 2 с.л. масло
– 2 с.л. доматено пюре
– ¼ чаша порто
– 1 кубче телешки бульон
– 1 дафинов лист
– сол и черен пипер на вкус

Приготвяне:
Загрейте фурната на 175C. В малка купа разтворете царевичното нишесте в 2 супени лъжици от млякото и разбъркайте добре. В тиган разтопете маслото на слаба до средна температура. Добавете доматеното пюре и разбъркайте. Добавете остатъка от млякото, бирата, портото, дафиновия лист и бульона. Засилете котлона, докато заври, като бъркате непрекъснато. Изключете котлона и махнете дафиновия лист. Разбъркайте отново царевичното нишесте и млякото и ги добавете в тигана като разбърквате. Оставете настрана.
Асемблирайте сандвича като поставите резен от сиренето и филия хляб в тава за печене. Сложете нов резен сирене върху хляба и после резен шунка, 4 парчета наденица, стека, после последните 4 парчета наденица и го завършете с още един резен шунка и сирене. Отгоре сложете другата филия хляб и завършете със сирене. Ако искате, за сигурност, забодете сандвича с клечки за зъби. Изсипете соса върху сандвича и поставете ястието в загрятата фурна, докато сиренето се разтопи, за около 5-10 минути.

Да ви е сладко!