Днес сме в… Неапол!

Италия! Страна на красота, любов, история, изкуство. Няма човек, докоснал се до неугасващата страст на този народ, който да не се е влюбил за цял живот. Затова и изпитанието, през което тази страна на любовта преминава в момента, е като нож в нашите сърца. Молим се с нейните хора и мислим за тях. Ето защо спомените ми ме отвеждат към онова пътуване миналата пролет, когато се потопих в хаоса на Неапол.
Всеки път, когато повикът за пътешествия започне да крещи у мен, първият ми избор е Апенинският полуостров. Богатството на северните части може и да е предимство за някои, но за мен южняците са много по-неподправени и истински, с простички човешки стремежи и удоволствия.
От предната страна на глезена на ботуша, граничеща със сияйните води на Тиренско море, се простира областта Кампания. Част от Магна Греция във времената преди засилването на властта на римската империя, районът винаги е бил предпочитано място за отдих на императори и пълководци с прекрасната си природа, климат и богатата си гръцко-римска култура, допълнена в следващите векове от ломбарди, испанци, французи и нормани.
Та, и аз като императорите, пристигнах в Неапол за заслужена почивка. Вероятно всички са чували историята за Маргерита Савойска – съпругата на крал Умберто I, за чийто рожден ден в края на 19 век майсторът-пицар (pizzaiolo на италиански) Рафаело Еспозито приготвил специално пица с босилек, моцарела и домати, за да изобрази флага на Италия чрез цветовете на продуктите. Тя толкова се харесала на кралицата, че Еспозито, на когото PR-ът съвсем не бил чужд, моментално я кръстил на нейно име – „Пица Маргерита“, както е позната по света и до днес. През декември 2017 неаполитанската пица е добавена към списъка на световното културно наследство на UNESCO. Така че, веднага след пристигането си късно вечерта в столицата на Кампания, се насочих към препоръчана ми пицерия, за да вкуся от извора.
Неапол е колорит, суматоха, живот, непринуденост. Някои го смятат за опасен, аз го намирам за неустоим. Докато вървях към мястото за вечеря, се наслаждавах на глъчката от клаксоните на постоянно задминаващите ме скутери с висящи от тях по двама-трима младежи. По нищо не личеше, че е малко преди полунощ, животът тепърва започваше в топлата съботна вечер.

В миналото пицата е била храна за бедните и се е продавала на улиците, без претенции за точна рецепта. Просто са украсявали плоския кръгъл хляб с различни добавки от билки, чесън, зехтин, или каквото са имали подръка. За разлика от посестримите си в Рим или в други краища на Италия, приготвената в Неапол „Маргерита“ се отличава с много тънко тесто в средата и златисти хрупкави краища.
Цялостното усещане е, че вътрешността й всеки момент ще се разтече. Ако сте свикнали да хващате парчето си в ръка и да го ядете така, ще ви разочаровам – с тази няма да можете. А и това би била истинска обида за всеки италианец. Така че, не го правете!
Седях в пицерията, а двама безкрайно учтиви и изтупани сервитьори ме ухажваха, както само един италианец го умее. И сега се усмихвам, докато си спомням онзи момент, и внезапно ми се прииска да си направя „Маргерита“ като онази тогава. Нека ви кажа как да си я приготвите и вие, за да й се насладим заедно. Много е лесно. Малко предварително уточнение: ако искате пицата ви максимално да се доближава до неаполитанската, разбира се е най-добре да използвате оригинални италиански продукти. Тук можем да ви бъдем полезни – доставяме безплатно, при това на цените
на „Делита Трейд“ ООД ( www.delitatrade.com ) – директен вносител на хранителни продукти от всички райони на Италия. За поръчка се обадете на „Рай Кетъринг“ на телефон: 0888 324 797, или ни пишете на: Mg@rai-catering.com.

А ето я и рецептата.

ПИЦА „МАРГЕРИТА“
Необходими продукти:

За 0.500 кг брашно:
– 0.300 мл вода
– 0.010 кг суха мая GMI
– 0.015 кг сол
– 0.015 мл зехтин екстра върджин

– доматено пюре
– моцарела
– босилек

Приготвяне:
Брашното, маята и водата се смесват. Меси се, докато стане хомогенна смес. След това се добавя солта и се меси до гладкост, като на тънка струя накрая се добавя зехтина. Оставя се да почине 20 мин. и се премесва. След около час се разточва, намазва се с доматен сос и се гарнира с моцарела и босилек. Пече се на максимално загрята фурна до готовност.

Тъй като при нас тестото се прави в професионална тестомесачка, ако предпочитате, можете да използвате тестото, което сте свикнали да месите.

Ако сте се справили, би трябвало да изглежда горе-долу така:

Готови ли сме? Наздраве! Моето вино е Sessantanni Primitivo di Manduria DOP San Marzano, но ако не разполагате с точно такова, всяко друго червено ще свърши работа. Ммм… не мога да говоря повече… До следващия път! Да се надяваме – на място в Италия.