Днес сме в… Палермо!

В Палермо има за всекиго по нещо – за любителите на архитектурата тук изобилства от образци на гръко-римското, византийското, арабското и норманското изкуство, на готиката и барока в целия им блясък. За почитателите на морето плажовете в близост до сицилианската столица осигуряват райска почивка с изумителни гледки към заобикалящите града планини. Театралните фенове могат да посетят най-голямата опера в Италия Teatro Massimo, както и не по-незначителния Teatro Politeama. Но може би най-притегателен е Палермо за онези, които обичат шума и хаоса. Изисква се специална настройка, за да те влекат градове като Неапол, Генуа или Палермо. Глъчката, разнородните жители, лекият привкус на опасност (който е доста преувеличен според мен), на „мафия“, на “underground”, са фактори, които действат различно на всеки. За мен, във всеки случай, е далеч по-привлекателно от, да кажем, една стерилна Германия. Изобилстващите от цветове и аромати пазари Ballaro и Vucciria са места, на които мога да прекарам цели дни, без да ми омръзне. Като добавите към невероятната храна и най-чистосърдечните и добронамерени хора в цяла Италия, се получава микс, на който трудно може да се устои.
Историята на града е дълга и наситена със значими събития, но няма да ви занимавам подробно с нея. Достатъчно е да знаете, че за Палермо са се борили, побеждавали и губили последователно финикийци, картагенци, древните гърци, Римската империя, Византия, араби, нормани, германци, испанци и французи. Всеки от тях го е докоснал с вълшебната си пръчица и е оставил своя характерен щрих. Може би най-добрият пример за това е катедралата „Успение Богородично“, която носи следите от десетки преустройства и надграждания, последното от които – в не толкова далечния 19. век. Въпреки преобладаващия готически стил от норманите, на една от колоните при главния вход до ден днешен може да се види запазен стих от Корана от времето, когато е била джамия.
Едно от любимите ми места в Палермо е кръстовището, където Via Vittorio Emanuele пресича Via Maqueda – т.нар. Quatro Canti. На четирите ъгъла са разположени четири барокови дворци, всеки от тях с фонтан в основата, а по височина разделен на три части, увенчани с колони в трите основни стила на древността – дорийски, йонийски и коринтски. Мисля, че човек трябва да прекара часове тук, ако иска да разгледа всеки детайл. Приятни старовремски лампи осветяват кръстовището, а улични музиканти придават допълнителен артистичен дух и атмосфера.

Завивайки по Via Maqueda, веднага се натъкваш на площада с фонтана Претория, изобразен на всяка пощенска картичка, която не е с Марлон Брандо в ролята на Дон Корлеоне. Когато статуите, дело на флорентински майстор, били донесени и поставени на фонтана, голотата им толкова възмутила местните монахини, че те счупили носовете на много от тях, само защото не посмяли да пипнат с ръка други видими и стърчащи части от анатомията им.
Да изживееш Палермо обаче не е само архитектурата, колкото и впечатляваща да е тя. Истината е, че повечето ми спомени от пребиваването там са свързани с храната. Особено първият обяд с trippa на пазара Ballaro. Представете си заведение, тип „хоремаг“. Две прегладнели българки влизат при седящите на голите маси дядовци, пиещи нещо от обикновени чаши, без мезе, и гледащи с увиснали ченета телевизора в ъгъла. От стените на иначе аскетично обзаведената зала ни посрещат снимки на София Лорен в 30-те си, навила спагети около вилицата си, на Фидел Кастро с пура в устата и замислен за революцията поглед, и на Чарли Чаплин и хлапето, гледащи тъжно – явно гладни като нас. Докато пием бира, чакайки да ни стоплят шкембето, наблюдаваме как, освен дядовците, чието внимание определено сме привлекли, прииждат постепенно още 7-8 мъже, взимат по нещо за пиене и се настаняват наоколо, хвърляйки към нас закачливи погледи и реплики, които не разбираме. Всеки новодошъл първо преминава през дълга процедура на разцелуване на присъстващите (без нас), и чак тогава сяда на сладки приказки. Когато тръгваме, всички стават, изказват съжаление, че си отиваме, или поне така изглежда от жестовете им, и ни изпровождат с дружно “Bellissimi”.
Другият ми спомен е как търсим онази единствена каубойска закусвалня до пристанището, където предлагат сандвичи с далак (Pani ca Meusa). И как после, хем заситени, хем жадни за още гастрономически изживявания, попадаме на пазара Vucciria, където мургави сицилианци, покрити с татуировки, обръщат цвърчащи мръвки върху една скара и бели облаци на талази заливат малкия площад. Тук, разбира се, се пробват прословутите кози чревца, нищо че още не е време за обяд.
Или как, изтощени от обиколки из града, сядаме в кафене на оживена улица, за да наблюдаваме пъстрото множество от най-различни образи, и си поръчваме прочутите сицилиански сладкиши Cassatta и Canolli с по чаша убийствено късо кафе.
Канолите представляват тестена фунийка, която се пълни на място пред клиента със смес от рикота, шоколад, ликьор и ядки. Финалният щрих са избрани от вас сушени плодове, шамфъстък или парченца шоколад. Страшна вкусотия!

Днес обаче съм ви приготвила рецептата на Гордън Рамзи за друг типичен сицилиански специалитет – аранчините. Те са особено популярни на острова и могат да бъдат намерени в много варианти – с моцарела, с месо, с морски дарове.

АРАНЧИНИ
Необходими продукти:
– 25 гр сушени диви гъби
– масло
– олио за пърженето
– 1 малка глава лук, нарязан на ситно
– 1 скилидка чесън, смачкана
– 250 гр ориз за ризото
– 125 мл сухо бяло вино
– 500 мл зеленчуков или пилешки бульон
– 25 гр настърган пармезан
– 9 мини топки моцарела или ½ голяма
– 1–2 яйца, разбити
– около 100 гр брашно
– 125 гр галета
– морска сол и смлян черен пипер

Приготвяне:
Накиснете гъбите в 250мл гореща вода за 20 минути. Задушете лука и чесъна за около 5 минути, добавете ориза и разбъркайте за няколко минути, докато зърната започнат да стават полупрозрачни. Налейте виното и след като кипне намалете котлона и оставете да къкри за минута-две. Междувременно загрейте бульона и добавете към него течността от гъбите. Добавяйте по черпак от сместа към ориза и разбърквайте на среден огън, докато попие, докато изразходвате целия бульон. (около 20 минути.)
Нарежете гъбите и ги разбъркайте в свареното ризото. Добавете малко масло и пармезана. Овкусете и оставете ризотото да изстине.
Ако използвате мини топки моцарела, разделете ги на две; ако е голяма топка, я нарежете на кубчета 1,5-2 см. След като ризотото се охлади, направете го на топки с големина на топки за голф. Сложете по парче моцарела в средата на всяка, като се уверите, че сте го затворили добре. Оставете ги в хладилника за поне 30 минути.
Загрейте тигана до 170 ° C. Оваляйте оризовите топчета първо в брашното, после в яйцето, и накрая в галетата. Запържете ги за 2-3 минути до златисто кафяво. Извадете с решетеста лъжица и ги отцедете върху кухненска хартия. Сервирайте горещи.

Само ще кажа, че между всеки две яденета търсех по път да хапна и по една аранчина. Уникални са!