Днес сме в… Йорк!

Ако сте чели предишната статия – тази за какаото, вероятно си спомняте, че след като кралските особи в Англия цели 17 години държали шоколада само за себе си, през 1847 Joseph Fry от Бристол го предоставил и на масовата публика. Две години по-късно в Бирмингам започнал производство и любимият на всички англичани John Cadbury. Но истината е, че родният град на шоколада в цялото кралство е Йорк. Оттук водят началото си Rowntree (иначе познати като Nestle), Tuke, Craven, и Terry’s (днес собственост на Mondelēz International). Всеки ден в Йорк се произвеждат по 5 млн Kit Kats. Това обяснява и музея за историята на шоколада, разположен зад крепостните стени на този уникален град.
Когато неотдавна хванах влака от Единбург за Йорк, не знаех за шоколада. Не знаех и за призраците. Твърди се, че това е най-преследваният от призраци град в Европа – още от римско време, та до днес. Ако не ви е страх, можете да идете в обладания от духове бар Golden Fleece и да си правите компания със скелета, поседнал на бара. Ако пък по някаква причина имате зъб на шотландците, Йорк е вашето място. Снабдете се с лък и стрела, и можете да стреляте по всеки шотландец, изправил се на пътя ви, стига да не е неделя. Напълно легално е и няма да ви арестуват.
Когато влакът ме стовари на гарата, бях подготвена отчасти само с дългата история на града, която определено го правеше един от малкото на острова, които исках да разгледам. Макар да има свидетелства за заселници тук още от 7000 – 8000 г.пр.н.е., първи римляните създават град през 71 г. от н.е. при завземането на Британия. Те изграждат крепост, част от която днес се намира под основите на катедралата York Minster, но има и голяма друга запазена част, по която можете да се разхождате. Тук впрочем е провъзгласен за император Константин Велики, тъй като баща му умира в Йорк през 306 г., едва година, след като пристига със задачата да се справи с непокорните пикти на север от Адриановия вал. Наследникът му Константин не можел да се върне в Рим и така провъзгласяването му за върховен водач се случило в Еборак – римското име на града. Твърди се, че още от това време датират и конните надбягвания, така популярни днес в Йорк.
След оттеглянето на Рим от Британия, първите новонахлули по тези земи племена са германските Англо-Саксонци, които построяват предшественичката на York Minster и превръщат града в образователен център на цялата област Нортумбрия, като учредяват първата библиотека и училище. Постепенно градът се разраства по протежението на река Оус (Ouse), излизайки от рамките на предишната римска крепост, и става важен търговски център, поддържащ връзки с другите части на Англия и Западна Европа. От 735г. Йорк става седалище на второто по значимост архиепискоство на Англиканската църква, отстъпващо единствено на това на Кентърбъри.
А после, през 1066 г., идват норманите. Това са датски викинги, управляващи от Йорк цялата област, известна по това време като „The Kingdom of Jorvik”. Има интересен Jorvik Viking Centre, където влизате в капсула на времето и обикаляте подземие покрай хора, вършещи ежедневните си дела в естественото си за онова време обкръжение. Бях вътре и мога да кажа, че фигурите изглеждат толкова истински, че се чудиш дали наистина са кукли. Те говорят (на тогавашния език), правят гримаси, навеждат се към вас. Внимание! Някои от тях са истински артисти. Да не се стреснете. Усещате дори миризмите. Минавайки покрай кланица, замирисва на сурово месо.
Това ми напомня за може би най-атрактивното място в Йорк – The Shambles. В средновековието е била търговска улица на месарите, и днес, макар че магазините вече са основно сувенирни, можете да видите съхранени куките, на които са окачвали месото. Абсолютно автентично място с кукленски къщи с надвиснали еркери и дървени греди, сякаш излезли от приказките.
От времето на норманите датира и Clifford`s Tower, издигната от Уилям Завоевателя, служила известно време за затвор, а за Хенри VIII се говори, че колекционирал в нея телата на победените си врагове. Звучи малко зловещо, но от върха й се открива умопомрачителна гледка към града.

На заден план на снимката виждате катедралата York Minster – символ на града, строена в продължение на 250 години от 13 до 15 век.
Йорк ме очарова със средновековната си атмосфера, със следите от толкова народи, оставили отпечатъка си тук, с уюта и неустоимото си обаяние. Част от изживяването беше, разбира се, и кухнята, която, като навсякъде, имаше свой локален привкус.

Днес съм ви приготвила рецептата за типичния за Йоркшър сладкиш Parkin.

YORKSHIRE PARKIN
Необходими продукти:
– 200 гр масло, плюс допълнително за намасляване на тавичката
– 1 голямо яйце
– 4 с.л. мляко
– 200 гр златен сироп, може и кленов сироп, меласа или мед
– 85 гр петмез
– 85 гр кафява захар
– 100 гр овесена каша
– 250 гр самонадигащо се брашно (с 1 ч.л. сода и ½ ч.л. сол)
– 1 с.л. смлян джинджифил

Приготвяне:
Загрейте фурната до 160C. Намажете с масло дълбока квадратна тава, набрашнете я и сложете сложете по края хартия за печене. Разбийте с вилица яйцето и млякото.
Разтопете сиропа, меласата, захарта и маслото заедно в голям тиган, докато захарта се разтвори. Махнете от огъня. Разбъркайте овесената каша, брашното и джинджифила и ги смесете с частта на сиропа, а накрая добавете и яйцето и млякото.
Изсипете сместа в тавата и печете 50 мин. до 1 ч., докато кейкът се стегне и хване коричка отгоре. Оставете го в тавата да се охлади, после го завийте в хартия и фолио. Оставете го за 5 дни, преди да го разрежете и ядете, ако можете – така поне казват англичаните. Не съм съвсем сигурна дали ние можем така. Опитайте с 24 часа

Те го ядат със следобедния чай. Но от друга страна, специалитет за Йоркшър е и джинджифиловата бира, която може да се намери из разните магазинчета за craft пиво, станали популярни из София напоследък. Така че аз бих опитала и тази комбинация.