„Източният хайвер“

Повечето европейци се гнусят дори при мисълта да ядат насекоми като хлебарки, щурци, скакалци и прочее. Предпочитат да ги халосат с ненавист с чехъла, да ги хванат с отвращение със салфетка, и да ги запокитят в кошчето. Или да изпищят, да се качат на леглото и да накарат някой друг да го направи. Факт е обаче, че близо 1/3 от населението на земята се храни с подобни неща, защото те са един от най-добрите източници на хранителни вещества, фибри, протеини, колаген, мазнини, витамини и минерали.
Един странен деликатес в Азия са ядливите птичи гнезда, направени от втвърдената слюнка на птици от рода „бързолети“, подобни на нашите лястовици. Обитават варовиковите пещери около морето на островите в югоизточна Азия и слюнката им е изключително богата на калций, магнезий, калий и желязо. Снабдени със сложна ехолокационна система, подобна на тази на прилепите, те се ориентират отлично в мрачните дълбини на пещерите, където обичат да гнездят. Супата от тези гнезда е една от най-скъпите храни на планетата и е наричана „източният хайвер“. Изключително уважавана и търсена е в Китай, Хонг Конг и Виетнам, където се смята за мощен афродизиак, прочистващ храносмилателния тракт, опъващ кожата и забавящ стареенето. Казват, че дори лекува рак на белите дробове. Лястовичите гнезда представляват белезникави полусфери, които, сготвени, придават богата желатинова текстура на супата. Сами по себе си са безвкусни, описват ги като „нещо, подобно на хартия“, затова трябва да се варят в пилешки бульон и да им се добавят месо и зеленчуци за овкусяване.
Легендата гласи, че адмирал Cheng Ho от династията Ming е първият човек в света, ял птичи гнезда. През 15 век той и екипажът му били изхвърлени на брега на малайзийски остров по време на буря и нямали никакви хранителни запаси. За щастие, открили птичи гнезда на една скала и, за да не умрат от глад, започнали да ги ядат. След известно време на тази диета установили, че здравето им укрепнало и силите им се възстановили. На връщане адмиралът занесъл като дар на императора от тази новооткрита супер-храна.

Но нека разгледаме за малко първоизточника на въпросния деликатес, а именно птиците от вида “Aerodramus fuciphagus” и “Aerodramus maximus”, или “swiftlets”, както ги наричат за по-кратко. Това са едни от най-бързо летящите птици – нормалната им средна скорост, при която изразходват минимум енергия, е около 35 км/ч, но ако прилепят крилата до тялото си, могат да достигат и до над 100 км/ч, използвайки въздушните течения. Не е чудно, че инженери от авиоиндустрията изучават в детайли строежа на крилата им, за да приложат наученото от най-гениалния творец – природата, при конструирането на самолети. Тези птици правят почти всичко във въздуха – хранят се с насекомите, които срещат по пътя си, сношават се пак там – в движение (ето това искам да го видя), и дори спят, летейки. А когато ще си имат потомство, започват да строят дом. Избират си мястото – на някоя труднодостъпна скала или във вътрешността на пещера, и започват, летейки пред нея напред-назад, да извършват движения с главата си като игла на шевна машина и да ближат скалата със слюнката си. Това е къртовски труд – с търпение и любов наслагват слой по слой, докато след около два месеца гнездото стане готово за полагането на яйцата. И тогава идват тези навлеци – хората. Професията на събирачите на гнезда е доста опасна в същността си. Много от тях загиват или претърпяват сериозни травми и наранявания, докато се катерят по отвесни канари до най-труднодостъпните места във влажните и тъмни пещери на Тайланд, Малайзия и Индонезия. Но бизнесът е печеливш и не липсват желаещи, въпреки рисковете. С нарастването на търсенето и с оглед високата цена на птичите гнезда, започва и изграждането на „къщи“, или наричани още „хотели“, за привличане на бързолетите. Това са огромни сгради от бетон, с неравни стени, наподобяващи естествени скали, поддържани тъмни и влажни като истински пещери, като дори се пускат записи на звуци от птици, така че да подмамват доверчивите лястовици да гнездят в тях. Като в почти всичко, и тук човекът се опитва да надхитри природата в името на печалбата. Работата е там, че събирането на гнездата по няколко пъти годишно лишава птиците от място, където да снесат яйцата си и ги кара да започнат строежа наново. В резултат популацията им намалява и има опасност да попаднат в списъка на застрашените видове. Аз лично съм повече възмутена от самия факт, че след два месеца къртовски труд, идва някой и просто ти взима къщата! Това на нищо не прилича!
Ядливите гнезда съдържат 70% протеин – една от причините, поради които аристокрацията ги консумира като деликатес от хиляди години. Повечето са бели на цвят и в зависимост от качеството си, на едро се продават за по 1000 – 1500 долара/кг, а на дребно – за 3000 – 4000 долара/кг. Има обаче и един друг вид – червени на цвят, които се срещат само в Тайланд, и които са признати за най-ценни. Килограм от тях, състоящ се от около 120 гнезда, се търгува за 10 000 долара.
И така, ако искате да живеете до 200 години, при това без бръчки, старчески петна и артрит, и в пълна полова мощ, ще ви излезе скъпо. Но пък може и да си заслужава.