Кафето на богатите

– Келнер, сметката, ако обичате!
– Извинете, господине, но Ви препоръчвам да изпиете още един коняк, преди да я видите.

Сигурно ви се е случвало да ви приседне, когато се стигне до плащане в ресторант. Понякога става дума просто за надписване – келнерът е погледнал в тавана, после е умножил по едно и половина, почесал се е, казал си е, че е твърде скромен, умножил е по две в името на справедливостта, и ви я е донесъл. Но в други случаи може би просто не сте внимавали какво си поръчвате. Има храни и напитки, които са си скъпи. Било заради начина им на приготвяне, било заради екзотичността на съставките, но те не са за всеки.
В новата ни рубрика ще ви запознаем с някои от тях, така че следващият път в ресторанта да четете по-внимателно.

Започваме с напитката, която прави възможно отварянето на очите ни сутрин – кафето. Някои продължават да се дозареждат с нови количества от него през целия ден, но, повярвайте ми, има едно кафе, с което едва ли ще можете да си го позволите, освен ако Бил Гейтс не ви е далечен чичо. Става дума за индонезийското Kopi Luwak, чашка от което в Париж, Лондон или Москва струва над 100 евро. Ще попитате какво му е толкова специалното? Ако не сте гнусливи, ще ви разкажа. Kopi Luwak идва от индонезийските острови Ява, Суматра, Бали и Сулавеси. Но не транспортните разходи го оскъпяват толкова, а самото му производство. Там живеят едни екзотични азиатски бозайници, наречени циветки (Asian palm civet). Някога местните жители са ги смятали за вредители и са ги изтребвали масово, но след като разбрали ползите от тях, започнали да се отнасят с особена почит. Циветката похапва дребни гризачи, насекоми и плодове, като плодовете на кафееното дърво например (coffee cherry). Внимавайте, идва най-интересната част. Погълнатите зърна не могат да бъдат напълно разградени от стомашните сокове на бозайника, но преминавайки през него те частично ферментират, след което биват изхвърлени с изпражненията. Тук се намесват местните индонезийци, открили новата си славна професия – те събират фекалиите, претърсват ги за „годните зърна“, измиват ги и ги подсушават. После ги изпичат и „златното кафе“ вече е на път към търговците в Япония, Южна Корея, САЩ и някои страни в западна Европа.

Поради спецификата на произхода на Kopi Luwak, годишно в света се произвеждат едва 240-270 кг от него – оттук и високата му цена. Ако мислите, че току-що ви е озарила страхотна идея за незапълнена пазарна ниша, не се ентусиазирайте толкова. Производителите в Индонезия са се сетили много преди вас да отглеждат циветката в клетки и да я хранят целенасочено с кафеените плодове. Бизнесът си е бизнес, нали? Но животинките страдат, затворени в тесни пространства и разделени от себеподобните си, и козината им започва да опада. Лишени от свободата си, много от тях умират, което през последните години предизвиква кампании в тяхна защита от фондации и природозащитници. Като алтернатива, много фирми в САЩ и Виетнам се опитват да предлагат имитации на кафето, създадени по изкуствен път, но вкусовите им качества далеч не могат да се сравнят с тези на оригинала. Kopi Luwak е естествено сладко и няма нужда от допълнителна захар или мляко. То не е горчиво и е лишено от всякаква киселинност, което го прави идеално за хора с чувствителен стомах. Има лек шоколадов привкус и аромат на тютюн.

И така, следващият път, когато седнете в кафене, обърнете внимание на офертите в менюто. Това е предупреждение най-вече за вас, господа, защото Kopi Luwak се предлага на някои места и в България. Внимавайте какво ще си поръча дамата, която сте извели на кафе. Да не се окаже, че е щяло да ви е по-евтино да я заведете на вечеря в „Chef`s“. А вие, дами, по-добре се насочете към някой от ранга на Джеф Безос, тъкмо се разведе миналата година.