Как се хранят в Япония

Помните как майка ви ви е учила да не сърбате на масата, нали? Може и някой шамар да сте изяли, докато свикнете да не го правите. Е, ако сте се запътили към Япония, забравете всичко това. Да сърбаш супата или нудлите си в страната на изгряващото слънце не само е допустимо, а и желателно. Колкото по-шумно, толкова по-добре. Това показва колко много ви харесва храната, а и се предполага, че засилва и аромата, и вкусовите й качества. Само не се увличайте – това, че може да сърбате, не значи, че е приемливо и да мляскате или да се оригвате – последните се смятат за признак на лоши обноски, точно както и в България.

Япония е друг свят, напълно различен от всичко, с което сме свикнали. Всеки, имал късмета да посети тази изключителна страна, ще го потвърди. Макар че много от типично японските храни като наттó, ферментирал боб, или закуска със сурови яйца върху горещ ориз, могат да бъдат опитани почти единствено в Япония, обратното влияние на останалия свят върху тяхната кухня след Втората световна война е добавило кулинарно разнообразие, отговарящо на всеки вкус. И, макар че никой уважаващ себе си индиец няма да признае японското къри, а нудлите от Китай са претърпели много промени в съставките през вековете, отдавна тези продукти се считат за неразделна част от японската кухня. Същото важи за темпурата – техника на приготвяне на риба и зеленчуци, потопени в тесто и изпържени след това в сгорещено масло. Погрешно се смята, че тази техника е японска – всеки португалец ще ви обори и ще ви ракаже, че тя всъщност е родом от Португалия и че самата дума произхожда от глагола „temperar“, означаващащ „да се сготви“.
Подобно на нас, в Япония се яде обикновено три пъти на ден, като най голямо ударение се поставя върху вечерята. Набляга се на ориз, нудли, мариновани зеленчуци, суши и хляб. Японците са семеен тип хора и най-често се хранят с домашно приготвени ястия, макар че поне веднъж или два пъти месечно излизат и на ресторант. Обикновено, преди да се седне на масата, на посетителите се дават горещи кърпи, наречени oshibori, с които да си почистят ръцете. Храната се сервира на ниски маси и се седи с подвити крака на постелки tatami директно върху пода. Забравих да спомена, че обувките се оставят още на входа, така че не ходете със скъсани чорапи. Ако ви изтръпнат краката от седенето и имате късмет наоколо да има от столовете zaisu, можете да се поразтегнете. Те са японско изобретение, почти като нормален стол – с облегалка и прочее, но без крака. Когато ястието бъде поднесено, е любезно да кажете “itadakimasu“, означаващо „С благодарност приемам храната“, което служи и като знак за започване на вечерята.

Знаете, че японците ядат с клечки, нали? И не стига, че това само по себе си е дяволски трудно занимание, ами има и редица правила, които трябва да знаете и да съблюдавате, докато си служите с тях. Не бива да си взимате и да ядете директно от общата чиния, а трябва да си сложите първо в своята. Това, разбира се, е логично, но освен това, докато го правите, обърнете клечките от другата страна, така че да не допират общата храна с частта, която е докосвала устата ви. Всъщност има много забрани при употребата на клечките и те си имат даже собствени имена. Например Sorabashi е да вземеш с тях храната и после да я оставиш обратно. Sashibashi пък е да набодеш на клечката храна или да сочиш някого с нея. Mayoibashi е термин, означаващ да се колебаеш с клечките над храната, и да се чудиш дали да си вземеш или не. А Yosebashi е, когато ги ползваш, за да местиш чинийки или купички с тях по масата – това се прави само на погребения. Освен това никога не облизвайте клечките, не ги кръстосвайте и не ги поставяйте, вертикално забодени в храната. Имайте предвид, че оризът не се смесва с другите ястия – колкото и вкусно да ви изглежда да сложите парче риба или зеленчуци отгоре и да ги изядете заедно, не го правете, всяко ястие се яде поотделно. Трябва да опитате задължително от всичко на масата и в никакъв случай да не отказвате предложеното ви саке. А ако сте си изпили чашата и искате още, започва една игра на намеци. Напълвате чашата на човека до себе си и се надявате той да ви върне услугата, защото сам не може да си наливате. Така че дано и съседът ви знае този обичай, че иначе може да си пресъхнете. Когато приключите с вечерята, внимателно сгънете отново салфетката oshibori, както е била в началото. И не си помисляйте да оставяте бакшиш – това в Япония е проява на грубост.
Да вървите по улиците и да дъвчете също е недопустимо. Японците твърде много уважават храната, за да се отнасят лекомислено към нея. Ако сте прекарали достатъчно дълго време в страната, може да имате късмета да бъдете поканени на вечеря и в дома на някое семейство. Ако това се случи, бъдете точни, занесете някакъв подарък на домакина – кошница с плодове, бутилка вино или някакъв десерт, събуйте се още на ниската част до входа и обуйте предложените ви чехли. Наблюдавайте как се държат другите на масата, така е най-сигурно, че няма да направите някой гаф. А след вечерята предложете на домакинята да й помогнете в разтребването. Макар че тя няма да ви позволи да го направите, вежливостта ви ще бъде оценена. И не се заседявайте прекалено. Ако не злоупотребявате с гостоприемството на вашите домакини, има голяма вероятност това да прерасне в едно добро приятелство.