Коледно

Декември е месец меланхоличен. В навечерието на новата година сме склонни да правим оценка на изминалата, да си пожелаваме и обещаваме по-добро и да се надяваме то да се сбъдне. През декември е и най-хубавият празник през цялата година – Рождество Христово, или, както сме свикнали да го наричаме – Коледа. Коледа е семеен празник и не мога да не си спомня колко топъл, уютен и изпълнен с любов е бил този ден за мен, когато цялото семейство се събираше около масата. Особено скъпи са спомените ми от детството – спомени за препълнена къща с баби и дядовци, лели и чичовци и рояк деца, нетърпеливи да бъде разчупена питката, за да видят на кого ще се падне парата. По онова време не получавахме подаръци на Коледа, а в навечерието на Нова Година, и не ни ги носеше Дядо Коледа, а един друг белобрад старец. Като социалистическа държава, тогава в България беше възприет образът на Дядо Мраз. С дълга до земята червена шуба (която впрочем първоначално е била синя), дълга бяла брада и ботуши, той неизменно беше придружаван от красавицата Снежанка, която – като една добра асистентка, му помагаше да раздава подаръците на тържествата в детските градини и училищата. А шейната, с която двамата предполагаемо обикаляха света, беше теглена не от елени, а от коне. Подобно на Дядо Мраз, и елхата в детството ми беше новогодишна, а не коледна украса. И я разтуряхме на Ивановден.

За разлика от днес, семействата преди 50-ина години бяха значително по-големи – бабите и дядовците ни имаха поне по 7-8 братя и сестри и това беше съвсем нормално. Смятайте надолу по родословното дърво колко трети братовчеди има всеки от нас. Аз дори не познавам някои от моите. Та, като дойдела Коледа, всички тези роднини, без значение къде живеели, хващали бохчата с кой каквото е приготвил, и отивали при най-старите. И като казвам „отивали“, то не било като сега – да се качат на колата. Пеша ходели, или най-много с рейс, ако живеели в друг град или село. По онова време хората живеели бедно и къщите не били големи, но сърцата били, та винаги се намирало място за всички. С общи усилия на масата имало всичко, каквото традицията повелява – 7, 9 или 11 постни ястия, сред които празничната пита с парата, зелеви сърми, боб, ошав, жито, орехи, мед, вино и т.н. Най-важното било, както и днес, да са нечетен брой. Цифрите 7, 9 и 11 са свещени в християнството, макар че този празник има много по-далечни корени. В предхристиянско време, когато почит се отдавала на природните сили, най-важният езически празник бил денят на зимното слънцестоене, от който нататък денят започвал да расте – 24. декември. На този ден се отсичало голямо дърво и пънът му се слагал в огнището, за да се поддържа вечния огън. Този пън се наричал Бъдник, оттам и името на вечерта – Бъдни вечер. След възприемането на християнството най-висшият негов празник – Рождество Христово, логично заместил съществуващия такъв в чест на Слънцето. Затова днес има едно преплитане на езически и християнски ритуали, на което обаче едва ли някой обръща внимание. На този ден траките колели прасе, за да запасят семейството си с калорична храна за идващите сурови месеци. Според християнския обичай пък Бъдни вечер е последният ден от рождественските пости, така че и в диетата на двете общества виждаме едно преливане на традициите. Що се отнася до коледната елха, и тя е продължение на обичая с Бъдника. Всъщност до не толкова отдавна – до преди век и половина, българите и другите балкански народи не са украсявали елхи. В дома бил занасян пън от буково, дъбово или крушово дърво, пробивали дупка в него и я пълнели с олио и тамян. На Бъдни вечер с него се извършвало „прекадяване“ на трапезата, всички стаи в къщата, хамбарите и оборите за здраве и благоденствие. Това се прави и сега, само че тамянът вече не е в дървен пън. Дървото днес е иглолистно и се украсява с гирлянди, лъскави играчки и разноцветни светлинки като символ на Слънцето и звездите. Като казах „светлинки“, се сещам, че на мястото на днешните лампички някога, в детството ми, слагахме истински восъчни свещи, снабдени в основата си с щипка за захващане към клоните. Майка ми все ме предупреждаваше да внимавам как ги слагам, за да не пламне цялата елха. Имаше и нещо, което наричахме „стъклен памук“ – бял памукоподобен материал, имитиращ сняг, който доста неприятно режеше пръстите, ако не внимаваш.
Но, макар че украсата на елхата с годините става все по-пищна и красива, а подаръците за децата – все по-големи и скъпи, нещо от топлината на празника сякаш избледнява с времето. Семействата стават все по-малки, все по-отчуждени. Сякаш с уголемяването на къщите, сърцата се смаляват. А няма нищо по-хубаво от това да видиш любимите си хора, събрани заедно около бумкащия огън. Нека го запазим! И, макар че тази година Коледа ще бъде необичайна и трудна, изпратете любов на тези, с които няма да можете да се съберете и които няма да прегърнете, пожелайте си по-добро и вярвайте, че ще се сбъдне.
Весела Коледа!