Знаете ли, че… какаото предотвратява разрушаването на зъбите?

Точно така, някои части от какаовите зърна имат силно антибактериално действие и след извършени множество изследвания ползите от него са доказани. Така че не се учудвайте, ако един ден видите в състава на пастата си за зъби да присъства и какао. Това не значи, че трябва да започнете да ядете шоколад на поразия. Добавената захар в него има точно обратното действие. Затова го консумирайте с мярка, макар че пристрастеността ни към него не е случайна има своето научно обяснение – съдържащият се в какаото кофеин е всеизвестен стимулатор, без който повечето от нас не биха могли дори да започнат деня си. Отделно съдържа теобромин – друг стимулатор на нервната система, а съединението фенилетиламин изпуска ендорфини и увеличава производството на допамин – и двете, отговорни за чувството на удоволствие и щастие.
Може би трябва да започнем с това, че има разлика между какао (cocoa) и какао (cacao). На български нямаме две различни думи, но cacao се нарича семето в шушулката, докато cocoa е по-евтиното какао на прах, получено след извличане на мазнината от какаовата маса. Пашкулът, съдържащ 20 – 50 зърна, расте директно от ствола на какаови дървета в един пояс от 20 градуса географска ширина на север и на юг от екватора. Още преди маите и ацтеките, олмеките са консумирали зърната, като са ги смачквали и смесвали с вода, билки и подправки. Олмекте са онази древна и загадъчна цивилизация, процъфтявала преди повече от 3000 години във влажните низини на Мексиканския залив. Завещали са на поколенията огромни каменни глави с негроидни черти, които привличат археолози и туристи от цял свят. Когато испанските конкистадори навлезли в Мексико през 1519, ацтеките пиели гореща напитка от какао, която наричали Xocolatl (буквално – горчива вода) на своя език Nahuati. Монтесума – върховният ацтекски вожд по онова време, я описвал като „божествена напитка, увеличаваща издръжливостта и побеждаваща умората. Чаша от тази безценна течност позволява да ходиш цял ден, без да се храниш.“

Макар че Колумб внесъл какаото в Испания при своето четвърто завръщане от Америка, генерал Ернан Кортес е човекът, който действително го популяризирал сред родната аристокрация. То започнало да им се нрави обаче, едва след като добавили и захар към иначе неприятно горчивото питие. Така Испания започнала да отглежда какао в колониите си, но го пазела в тайна, докато испанската принцеса Мария Тереза не го дарила през 1615 като сватбен подарък на бъдещия си съпруг Луи XIV – Краля Слънце. Оттам нататък славата на какаото тръгнала безпрепятствено из Европа. В Англия например, шоколадовите блокчета били известни още от 1830, но до 1847, когато компанията Fry`s създала първия шоколад за масовата публика, били приоритет единствено за кралските особи. Не е честно, но пък е разбираемо.
От родината му в централна Америка испанците пренесли какаото в Западна Африка, където и до днес са най-големите плантации в Кот д`Ивоар, Гана, Нигерия и Камерун. Извън Африка културата се отглежда също в Индонезия, Бразилия и Еквадор. Брегът на слоновата кост дава близо 40% от световното производство на какао, следван от Гана със 17% и Индонезия – с 13%. И тук идва тъмната страна на божественото какао. Фермерите, които го отглеждат, като правило са малки семейни общества, чийто доход зависи изключително от тяхното стопанство и изкупната цена на зърното. В Гана и Кот д`Ивоар те изкарват между 0.50 и 0.84 USD на ден, което ги поставя далеч под границата на абсолютната бедност от 1.90 USD, приета от Световната банка. Големите производители на шоколад изкупуват суровината на минимални цени и непрекъснато изискват още по-ниски, с което на практика поощряват експлоатацията на детски труд в плантациите в Африка. Неспособни да наемат работници в зряла възраст поради ниските надници, които предлагат, фермерите са принудени да използват деца между 7 и 14 години, товарейки ги с непосилен за тях труд и при това, без да им плащат. Доказателства за трафик на деца-роби има още от 1998 година. През 2000 г. BBC излъчва документален филм-разследване, който обръща внимание на обществеността към задълбочаващия се проблем. В резултат възниква движението Fair Trade, което изисква от големите изкупвачи честно заплащане на производителите, за да могат те да не използват детски труд. За съжаление, това не дава големи резултати – според изследване от 2016, публикувано във Fortune Magazine, над 2,1 млн деца все още извършват робски труд в какаовите плантации в западна Африка.
Не искам да превръщам статията в социална драма, но следващия път, когато си купувате шоколад, погледнете опаковката. Вземете си такъв с марката Fair Trade или UTZ. Може би, ако ние – потребителите, спрем да купуваме от другия, ще принудим компаниите–производители да проявят отговорност.

А сега няма да ви изнервям повече и пристъпвам към днешния сладкиш. Рецептата и снимката са на Emily McLaughlin, публикувани в Boston Magazine.

ШОКОЛАДОВ МУС С АВОКАДО
Необходими продукти:
– 1 голямо узряло авокадо
– 1/4 ч.ч. сурово какао на прах
– 1/4 ч.ч. разтопено кокосово масло
– 2 с.л. мед или кленов сироп
– 1 ч.л. екстракт от ванилия
– допълнително за топинга по желание: пресни горски плодове, печени бадеми, кокос, шоколадови пръчици, сурови какаови зърна

Приготвяне:
Нарежете в блендер първо авокадото. После добавете какаото на прах и останалите съставки. Бъркайте, докато стане кремообразна смес.
Изстудете преди сервиране и украсете отгоре по желание с плодове, бадеми, кокос или шоколадови пръчици. Може да се съхранява в хладилник до два дни.

Не знам за вас, но на мен ми звучи толкова лесно, а освен това имам и авокадо. Направо се захващам.