Знаете ли, че… картофите могат да ви убият с грозотата си?

Разбира се, че не, но когато в края на 16 век испанците ги донесли в Европа от Южна Америка, първоначално те не получили много радушен прием. Въпреки че в родината им инките не само ги ядяли, но ги и боготворяли, като дори заравяли картофи заедно с мъртвите си, заради грозния им външен вид много европейци вярвали, че те могат да им донесат стерилитет, проказа, сифилис или дори преждевременна смърт. Защо точно сифилис, си остава загадка за мен.
Английският изследовател сър Уолтър Ралей, който пръв донесъл на острова картофи и започнал да ги отглежда в стопанството си в Ирландия, подарил на Кралица Елизабет I от растението в знак на признателност. Тя решила да се похвали и поканила много важни особи от двора си на прием, на който повечето ястия били приготвени от картофи. За съжаление, готвачите били неуки и използвали само стеблата и листата на растението, а грудката (вероятно отново заради неугледния й вид) изхвърлили. В резултат всички присъстващи така се натровили, че били на крачка от смъртта. След този случай картофите били забранени за отглеждане в Англия. Но не само там. В Бургундия също. Странно, но точно германците, които днес са най-големите консуматори на картофи в света, толкова се отвращавали от тях, че дори когато Фредерик Велики им ги давал безплатно по време на големия глад през 1774, те ги отказали. А уж, ако си гладен, си готов да ядеш всичко. Явно не е съвсем вярно. Аз например, никога не бих яла паяци, ако ще животът ми да зависи от това. Но това е друга тема.

Във Франция военният химик и ботаник Антоан-Огъстин Парментие успял чрез хитрост да наложи картофа като ядлива култура. По време на 7-годишната война Парментие на пет пъти бил пленяван от прусаците и лежал в техните затвори, принуден да оцелява само на картофена диета. По-късно негово есе за картофите спечелило конкурс, с който новата култура била приета за най-добър заместител на брашното. През 1785 Парментие убедил крал Луи XVI да му помогне. Кралят склонил и му разрешил да засее 100 акра празна земя в околността на Париж, като поставил въоръжени стражи да пазят землището. Мълвата за строго охраняваната кралска земя събудила любопитството на хората и те били убедени, че за да се пази така добре, посевът трябва да е много ценен. А ако си струва да бъде пазен, то със сигурност си струва и да бъде откраднат. Една нощ Парментие нарочно освободил стражите и тогава, както се надявал той, местните фермери нахлули и разграбили картофите от полето и ги засяли в собствените си стопанства. Оттук нататък било лесно – новата култура бързо се разпространила из цяла Франция. Казват, че Мария Антоанета обичала да закачва цвят от картоф в косите си. Съответно всички благородни дами й подражавали и правели същото. Така се създават модни тенденции.
От 1845 до 1849 цялата реколта на картофи в Ирландия била унищожена от зараза, което предизвикало бедствие, наречено „Голямото гладуване“. Тъй като това била основната им храна, милиони хора умрели от глад, а други се принудили да емигрират в Северна Америка и Австралия, за да се спасят. Цели градове останали обезлюдени, а населението само за няколко години намаляло наполовина – от 9 на 4 милиона души. Това обяснява една странна ирландска поговорка, която гласи, че „само с две неща в света човек не бива никога да се шегува – с картофите и с брака.“
Освен за храна, картофът от древността е използван и за най-различни други цели. Според вярванията на инките, суров картоф облекчава болката при счупвания на кости, помага при главоболие, премахва брадавици. Сокът пък лекува слънчеви изгаряния, стомашни язви и гастрити, а гаргара с него е лек срещу възпалени венци. С обелките пък можело да се лекуват отоци, охлузвания и болки в гърба. Тези с дископатии да си знаят. А господата, чиито жени се оплакват от миризмата на краката им, могат да си правят бани в отвара от картофи. Казват, че помагало.
Предполагам сте чували, че през 1995 растението беше отведено на борда на космическата совалка Columbia в Космоса. Звучи безумно, но е факт. Не само това, но и е израсло. Това е първият път, когато каквато и да е храна е отгледана в Космоса. Е, такава култура заслужава да си има и специален празник, нали? Има. На 19 август можете да отбележите Деня на картофа, като го включите в менюто си за закуска, за обяд и за вечеря. В чест на празника можете да наблегнете и на водката, която също се прави от картофи.

Досега не съм ви давала рецепти за салати, но днес съм приготвила точно такава. Тя носи името на Антоан-Огъстин Парментие, за когото си говорихме преди малко. Много френски ястия, съдържащи картофи, са кръстени на него заради находчивостта му при преодоляването на анти-картофените предразсъдъци в Европа.

САЛАТА ПАРМЕНТИЕ
Необходими продукти:

– 800 гр картофи
– 250 гр чери домати
– 12 сушени домати в зехтин
– 4 стръка босилек
– 2 глави лук
– 3 с.л. сухо бяло вино
– 2 с.л. винен оцет
– 3 с.л. зехтин
– сол, черен пипер на вкус

Приготвяне:
Сварете картофите, без да ги белите, за около 20-25 минути. Обелете и нарежете лука. Изцедете картофите и ги обелете, докато са топли, нарежете ги на кубчета и сипете върху тях бялото вино и оцета. Добавете лука, сушените домати, чери доматите и зехтина. Овкусете със сол и черен пипер и разбъркайте. По желание, можете да добавите и маслини. Съхранявайте в хладилник, преди да сервирате. При поднасянето добавете листата босилек.

Предполагам, че тази салата ще върви и като мезе за водката. Може да не чакате специално до Деня на картофа, за да опитате.