Знаете ли, че… на езика на ацтеките „авокадо“ означава „тестиси“?

Предполага се, че този плод е бил част от културата и храната на древните мезоамерикански народи в долината Теуакан в централно Мексико още преди 10 000 години. Авокадото присъства в календара на маите като име на 14-ия месец, в гробниците на Пакал в Чиапас и в ацтекските картини. И тъй като присъствието на растение или животно в природата само по себе си не е достатъчно, за да бъде назовано, а обществото или човешката група трябва да признаят важността на вида, преди да го назоват, става ясно, че за маите и ацтеките авокадото е било култура от значителна важност. И те го нарекли „ahuacatl“, което на езика нахуатъл означава „тестиси“. Ако се замислите, има логика предвид приликата му с този човешки орган и факта, че расте по двойки. Ацтеките са вярвали, че авокадото е афродизиак, способен както да повиши мъжествеността, така и способността на жената да забременее. Това вярване вероятно се корени във времето, необходимо на плода да се развие – от момента на цъфтене до пълното узряване минават точно 9 месеца. Макар че днес може да ни звучи странно, че консумацията на авокадо от млади жени може да им помогне да забременеят, като се замислим, основните витамини и минерали в него са отличен източник на фолиева киселина, която може да предотврати спонтанен аборт и да намали вероятността от дефекти на органи в плода. Авокадото също има високо съдържание на витамин Е и мононенаситени мазнини, които едновременно понижават лошия холестерол и повишават добрия холестерол. Гарантирането на това, че жената има подходящи количества мазнини и масла поддържа хормоналния баланс, което пък може да доведе до повишен шанс за успешно забременяване. Е, значи има резон във вярванията на ацтеките.
Предвид дългата история и популярност на авокадото, за него съществуват редица предания и митове в местния фолклор. Според легенда на ацтеките човек на име Сериокай, живеещ в Гвиана, много обичал авокадо и обикновено прекарвал деня, събирайки ценния плод. Един ден, докато той бил навън, тапир се навъртал около дома му и накарал съпругата на Сериокай да се влюби в него. На следващия ден Сериокай и съпругата му излезли заедно да събират авокадо, но докато той се спускал надолу по едно дърво, тя го ударила жестоко по главата и избягала с тапира и кошницата. След като се възстановил от нараняванията, Сериокай тръгнал по следите на дърветата, израснали от семките на плодовете, които съпругата му изпуснала от кошницата, докато бягала. Намерил избягалата двойка на края на света и застрелял тапира в очите. От болката тапирът скочил от ръба в бездната, а съпругата на Сериокай го последвала от любов. Сериокай също скочил, следвайки нея. Вярва се, че тримата се превърнали в съзвездия – Сериокай в Орион, съпругата му – в Плеяда, а тапирът – в Хиадес.
Заради произхода на думата, авокадото също се счита за афродизиак. Според книгата „Енциклопедия на афродизиците“, Кралят Слънце (Луи XIV) дава на плода наименованието „la bonne poire“ (добрата круша), тъй като вярва, че той възстановява намаляващото му либидо.

Когато испанските конкистадори завземат земите на днешно Мексико и Южна Америка, те са заинтригувани не само от биологичното разнообразие на завладените от тях земи, но и от вкусните местни храни. Един от ранните изследователи на днешна Колумбия пише, че плътта на авокадото „е като масло и е с прекрасен вкус, толкова добър и приятен за небцето, че е просто великолепен“. След като се запознават с качествата на плода, испанците възторжено описват откритието си на своя крал, като споменават, че авокадото било използвано от ацтеките и „като дар за почит“ от коренното население към техните владетели, а също и като разменно средство в търговски сделки. При по-нататъшните си пътувания към нови колонии, испанците пренасят авокадото със себе си. От 1850 година то навлиза в Калифорния, където и до днес е едно от главните места за отглеждането му след Мексико и Индонезия.
Извън всички забавни митове и легенди, авокадото предоставя и значителни ползи за здравето. Въпреки че е с високо съдържание на мазнини, по-голямата част от тях са олеинова киселина, която е мононенаситена мастна киселина – т.е. „здравословна“. Консумацията на плода понижава също „лошия“ холестерол и увеличава „добрия“. Високото съдържание на калий и антиоксиданти поддържат здравословни нива на кръвното налягане и здравето на очите, а антиоксидантите са и противовъзпалително средство. Съдържа желязо, поради което е много подходящо и за болни от анемия. Маслото от авокадо успокоява и лекува кожата, включително при псориазис. В допълнение към медицинските цели, авокадото се използва и като аромат за душ-гелове и сапуни за ръце.
Съществуват близо 500 вида авокадо според големината и цвета на плода, но в Европа най-популярните сортове са „Hass” – с тъмно-кафява, почти черна грапава кора, и “Fuerte” – крушовиден зелен плод с тънка, лесна за белене кора. Сортът “Hass” е кръстен на името на пощенския служител Рудолф Хас, закупил разсада през 1926 г. от калифорнийски фермер.
За да си направите гуакамоле, няма значение кой сорт ще вземете – важното е да е добре узрял, така че при смачкването му да се получи гладка маса, без грудки. Препоръчваме ви, веднъж разрязали плода, да го употребите целия, тъй като повърхността му бързо се окислява и покафенява. Съществуват начини да се запази за кратко, като го сложите в контейнер с червен лук, допиращ се до повърхността му, или като го намажете със зехтин, но дори и така годността му е максимум ден-два.
А сега да се върнем на гуакамолето. Макар че авокадото влиза в състава на много салати и ястия, не мога да не помисля първо за гуакамолето. Започнах да слюноотделям, само като го споменавам. Ето и рецепта как да си го приготвите сами.

ГУАКАМОЛЕ
Необходими продукти:
– 2 броя добре узряло авокадо
– 1 скилидка чесън, накълцана на ситно
– 1 домат
– 1 червена люта чушка (може да използвате и суха стрита чушка или едро смлян лют пипер
– 1 четвърт нарязан на ситно червен лук
– 1-2 супени лъжици сок от лайм
– 1 чаена лъжичка сол
– 2 с.л. зехтин

Приготвяне:
Разрежете авокадото на две. Махнете костилката и с лъжичка издълбайте меката част до кората. Смачкайте добре с вилица. Изсипете лимоновия сок и разбъркайте до получаването на гладко пюре. Нарежете домата на дребно и го добавете към авокадото. Смачкайте отново. Добавете зехтина и разбъркайте. Прибавете и останалите съставки и отново разбъркайте.

Ако имате начос, тортиля или такос, удоволствието от яденето ви ще е още по-голямо. Ако не – просто си препечете филийки, мажете и се наслаждавайте!