Спокойно, трябва да изядете поне 10 кг, за да поемете количеството на една цигара. Не вярвам да можете. Поне не наведнъж.
Името на патладжана на американски английски, датиращо от времето на английското господство в Индия, е eggplant. Интересно, че самите англичани го наричат aubergine. Eggplant произхожда от един дребен индийски сорт с форма и големина на кокоше яйце. При това и цветът му е бял. Да, ние може да сме свикнали с тъмния лилав цвят на видовете, отглеждани в Европа и Америка, но оригинално – в Азия, откъдето идва този плод, съществуват много други цветове, големини и форми. Сигурно забелязахте, че казах „плод“, нали? Така е – подобно на домата, патладжанът често е бъркан със зеленчук, но всъщност е от рода Кучешко грозде. Заедно с домата двата плода принадлежат към семейство картофови, много от които са токсични, като татула или беладоната, но патладжан можете да ядете спокойно – няма да ви отрови. Въпреки че древноперсийските философи са го обвинявали за всяка възможна болест или неразположение – от пъпките по лицето до епилепсията.
Патладжанът е култивиран от диворастящ вид в региона на Индия и Бирма. В няколко санскритки източника той е описан подробно като важна храна и средство в медицината. В аюрведата белите видове се препоръчват за диабетици, а корените на растението се използват за лечение на астма. В Китай той навлиза като култура рано – още през 1 век от н.е., а в Япония – през 8 век, по време на династията Tang. В по-късен трактат за принципите на правилното хранене, изготвен от диетолога на монголския император, патладжанът е включен и с красива илюстрация. В Перися също е познат от рано, но тамошните ботаници и медици обръщат специално внимание на вредите от него. Философът Abu Ibn Sina, познат на латински като Авицена, призовава към изострено внимание при ползването му и препоръчва да се осолява и изцежда преди употреба. В противен случай, според него, може да ви докара инсомния, проказа, пъпки или язва.
Извън пределите на Азия патладжанът е пренесен относително късно. В Древна Гърция и Рим не е бил познат. Арабите го донасят в Средиземноморието по време на ислямската експанзия през 7-8 век, а персите – в източна Африка, за което свидетелстват множеството наименования за „патладжан“ в Етиопия и до днес. Испанците от своя страна го взимат със себе си в Новия свят през 16-ти век и така той достига и до Америките. В средновековна Европа отношението към него било доста колебливо – твърдяло се, че горчивината му се превръщала в ярост и лошо настроение за този, който го консумира, провокирайки появата на различни болести, но че този ефект може да бъде редуциран с предварително осоляване и изплакване. По време на Ренесанса в Англия предупреждавали своите поданици, че е по-добре да не ядат патладжани, защото същите имали афродизиакални свойства и подтиквали към фриволност и флиртуване (че какво му е лошото на флиртуването, не мога да разбера?) Очевидно заради горчивината и пикантния им вкус, които винаги са били смятани за причина за сгорещяване на кръвта.
В наши дни патладжанът е една от най-масово отглежданите култури – световното производство възлиза на 31 милиона тона годишно. Водещи страни са Китай и Индия, но също и Египет, Япония, Турция и Италия. От 80-те години на миналия век оранжерии на остров Сицилия и в района Алмерия в Испания са специализирани в масово производство с цел експорт към пазарите на северна Европа.
Патладжанът поема много мазнина и ястията с него имат плътен, богат вкус. Той, между другото, е заместител на месото за веганите. Обикновено не се бели преди готвене, тъй като и кожата му е годна за ядене, но някои хора предпочитат да я махат. Препоръчително е, както не един философ ни препоръча вече, първо да се осоли и накисне, а после изплакне добре, за да се неутрализира горчивината. Само като си помисля, че турската имам-баялдъ и нашенското кьополу нямаше да съществуват без този пурпурен яйцевиден плод. Каква загуба би било! Може да е сготвен и в тюрлю гювеч, рататуй, гръцка мусака, както и в много южноазиатски ястия. Все пак оттам идва. Силно застъпен е и в италианската кухня. Още помня божествената паста ала Норма – местен специалитет в Сицилия.
Нещо се размечтах, а вие сигурно огладняхте. Време ни е за рецепта. Макар да обичам и българската мусака, честно казано, гръцката ми е по-вкусна.
ГРЪЦКА МУСАКА
Необходими продукти:
– 3 картофа
– 5-6 с.л. зехтин
– 1 глава лук
– 2 средно големи тиквички
– 2 патладжана
– мащерка
– сол и черен пипер на вкус
За месото:
– 1 глава лук
– 2 с.л. зехтин
– 1 скилидка чесън
– 3 щипки гранулирана захар
– ½ ч.л. индийско орехче
– 1 ч.л. кимион
– 1 с.л. доматено пюре
– 1/5 кг смляно говеждо месо
– 1 кен 400 гр. домати
– сол и черен пипер на вкус
За сос бешамел:
– 100 гр масло
– 100 гр брашно
– 750 мл прясно мляко, 3,5%
– млян пипер
– щипка индийско орехче, смляно
– 100 гр пармезан, настърган
– 3 жълтъка
Приготвяне:
Загрейте зехтина в дълбок тиган на висока температура. Обелете картофите и ги нарежете на тънки шайби. Нарязаните на шайби тиквички и патладжан запържете в отделен тиган за около 5-10 минути. Извадете ги с решетеста лъжица и ги оставете в тавата за печене, в която сте сложили хартия, за да попие излишната мазнина.
Сгорещете олио в тиган и сложете едро нарязания лук. Добавете ситно нарязания чесън, мащерката и захарта. Бъркайте 2-3 минути, докато се карамелизира. Прибавете каймата и разбърквайте с дървена лъжица, докато покафенее. Добавете доматеното пюре. После доматите на кубчета, намалете температурата на котлона и оставете да се сгъсти соса за 5-10 минути. Отстранете от огъня, овкусете със сол и черен пипер и наръсете с магданоз и ситно нарязан босилек.
За соса разтопете маслото на умерена температура. Добавете брашното и разбъркайте. После постепенно добавяйте млякото, така че да не се получат бучки. Щом сосът се сгъсти и започне да ври, отстранете от огъня. Добавете му индийското орехче, солта и черния пипер, пармезана и трите жълтъка. Разбъркайте добре.
Загрейте фурната на 180* C . В тава около 25 х 32 см сложете ред картофи, ред патладжани, ред тиквички. Овкусявайте всеки слой. Добавете 2-3 с.л. сос бешамел към месото и разбъркайте, след което разстелете каймата върху зеленчуците. После покрийте със сос бешамела и го изравнете, след което наръсете със 50 гр от пармезана. Печете 35-40 минути. Преди сервиране го оставете да се охлади.
Ами това е, да ви е сладко!
Ако пък не ви се занимава с готвене, можете просто да си поръчате от нашето Пармиджане меландзане. Няма човек, който да го е опитал, и да не го е сънувал после. Гарантирано вкусно!