Знаете ли, че… ромът помага срещу косопад?

Поне така са вярвали през далечната 1800 година и напитката се е консумирала масово за заздравяване на корените. Рекордното количество ром, което Хемингуей изпива в през живота си под формата на мохито и дайкири в Кий Уест, Флорида и Хавана, където живее през 30-те, 40-те и 50-те години, и фактът, че до последно той не страда от плешивост, камо ли от липса на брада, са знак, че в това твърдение може и да има нещо вярно. А ако добавим и гения му в писането, бихме могли да заключим, че ромът помага и на творческото мислене. Но нека не отиваме твърде далеч.
Макар че в Mount Gay Rum на остров Барбадос ще ви покажат документ, удостоверяващ, че те са първият производител на ром от 1703 година, ние знаем, че преди тях през 1536 в Бразилия холандският бизнесмен Erasmus Schetz вече е дестилирал напитката с търговски цели. А ако върнем още по-назад, в Индия са разполагали с технология за дестилация, както и със захарна тръстика в изобилие, още през 2 в.пр.Хр. Човечеството знае за ферментацията от хилядолетия, така че няма нищо чудно, че индийците са правили ром много преди в Карибския басейн да са чули за него. И все пак, веднъж открили, че от остатъчните продукти на захарната тръстика (като меласата) след ферментация се получава алкохол, в плантациите на Карибските острови започва масовото му производство. Някои от другите известни имена на рома са kill-devil, demon water, pirate’s drink, navy neaters, Barbados water, grog, или rumbullion. Първите две произхождат от вярването, че силното питие може да убие демоните у този, който го пие. Що се отнася до пиратите, всичко е ясно. Едва ли има някой, който да не е чел „Островът на съкровищата“ и да не знае популярната пиратска песничка:
„Петнайсет души във ковчега на мъртвеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!
Изпийте всичко, че ще гушнете венеца,
Йо-хо-хо и бутилка ром!“
Или да не е гледал капитан Джак Спароу от „Карибски пирати“, произнасящ сериозно и безапелационно: „Предпочитам ром.“

Заселниците на карибските острови пиели ром като лек срещу различни типично тропически болести, а собствениците на тръстикови плантации продавали на моряците от военните кораби значителни количества от питието с огромна отстъпка. За да не унищожи барута при евентуално смесване, този ром бил с чистота над 60%, даже бил проверяван като след смесване, палели барута. Ако избухвал, значи ромът бил качествен. През 18 век на всеки моряк в Британския флот дори се полагала дневна дажба от 300 мл 80%-ов ром! Не си представям как бих воювала, ако пия по толкова концентрат на ден, но това е друг въпрос, англичаните очевидно са можели. Даже явно не им е стигало, предвид какво са направили, докато връщали тялото на падналия в битката при Трафалгар адмирал Нелсън. Говори се, че поставили тялото му в бъчва с ром, за да се съхрани, докато бъде върнато в Англия. Жадните моряци обаче пробили дупка в бъчвата и тайничко си пийвали през целия път, откъдето дошло и другото име на рома – „Кръвта на Нелсън“. Ех, този ром! Голямо изкушение. Донякъде ги разбирам моряците, макар че аз лично не го обичам чист. Виж, под формата на мохито – с лайм и мента, нищо не може да ме спре. Със сигурност не мога да достигна нивата на Хемингуей, но то и затова не мога да пиша като него.
Видовете ром са толкова много, че дори не смятам да започвам с изреждането им. Основното, което трябва да се знае, е, че като цяло се дели на бял и тъмен, което пък зависи от времето на дестилация и съда, в който е ферментирал. Белият е отлежавал в метални съдове от неръждаема стомана, а тъмният – в дъбови бъчви. Ако се добави и прегорена захар – карамел, това също променя цвета на питието, но може и да ви подведе, че е по-отлежал, отколкото е в действителност. До революцията Куба е един от основните производители на ром в света, но с идването на Фидел Кастро на власт много от дестилиращите компании се преместват в Доминиканската Република, където продължават кубинските традиции. А в Пуерто Рико се произвеждат най-известните марки в света – Bacardi и Captain Morgan.
Целият август месец е посветен на тази най-стара алкохолна напитка в света, а специално 16 август е и националният й празник. И тъй като е gluten-free и vegan, на което напоследък доста хора обръщат внимание, мисля, че всеки може свободно да се наслади на чаша или две, дори и да няма проблеми с гъстотата на косата.

В много сладкиши ромът придава онзи хем затоплящ, хем ароматен и леко замайващ ефект, който всички обичаме. Но някак не ми се пише за кексове днес. Нека са скариди.

СКАРИДИ С КОКОС И РОМ
Необходими продукти:
– 400 гр кокосово мляко
– 1/2 чаша светлокафява захар
– 1/4 чаша ром с добавка (може и непикантен, ако предпочитате)
– 2 с.л. сок от лайм
– около 1 кг големи скариди (обелени и изчистени)

Приготвяне:
В голяма купа сложете кокосовото мляко, захарта, рома и сока от лайм и разбийте, докато захарта се разтвори. Отделете половината за глазурата. Добавете скаридите към останалата част от сместа, като ги покриете добре с маринатата, покрийте ги и ги оставете в хладилника за 1 час. Доакто те се мариноват, направете глазурата като поставите остатъка от сместа в тиган и го сложите на средна температура на котлона. След като закъкри, разбърквайте постоянно, докато се сгъсти и стане равно на 1/2 – 1/3 чаша. Махнете от огъня. Извадете скаридите и ги нанижете на дървени шишове, които са били накиснати във вода. Отстранете остатъчната марината от тях. Печете ги върху скара на средна температура, около 2 мин на всяка страна, или докато порозовеят. Махнете ги от скарата и ги намажете с глазурата и от двете страни.
Сервирайте и си облизвайте пръстите!

А докато ги приготвяте, нищо не пречи да си пийвате мохито. Много добре влиза в летните дни.