Знаете ли, че… смокинята не цъфти?

Дърво, което дава плод, но не цъфти? Звучи невъзможно, но в действителност цветовете на смокинята са вътре в самия плод, в, един вид, обърнато съцветие. Те са мъжки и женски и са разделени в различни плодове. Така наречената смокинова оса осъществява самото опрашване, като влиза в в смокините с женски цветове през много тесен отвор, губейки крилете и антенките си. След снасяне на яйцата си, тя умира и плодът я асимилира. Така че не се притеснявайте, няма опасност да ви ужили, докато ядете, а и това не е нормална оса – размерът й е миниатюрен – едва 1 мм.
Смокинята е може би най-старото дърво, познато на човечеството. Вероятно още по времето на динозаврите в Африка, южна и източна Азия и по Средиземноморието са виреели диворастящи смокини, осигурявайки храна както на птиците и приматите, така и на първобитните хора. Това е и първата култивирано отглеждана храна, още преди пшеницата и ечемика, тъй като дървото е непретенциозно към климатичните условия и почвите и може да вирее не само в сухи и горещи пояси, но и в скалисти местности. С 55%-овото си съдържание на захар смокинята определено е първенец сред всички плодове по сладост. Затова и победителите на Олимпийските игри в Древна Гърция са получавали като награда… смокини. А според римския философ Плиний Стари, те били най-доброто средство за възстановяване на здравето след тежка болест.
Но историята им не започва с Древна Гърция, нито с Рим. Юдаизмът, християнството и ислямът са единодушни, че смокиновото дърво е съпътствало човечеството от неговия първи ден. И според трите религии, то е присъствало в райските градини заедно с първите хора – Адам и Ева. Единствената забрана от Бог към неговите творения била да опитват от Дървото на знанието, погрешно смятано за ябълка поради малка лингвистична грешка на първите латински Библии от Средновековието. Тъй като съществителното за „ябълка“ и за „дявол“ на латински е едно и също – „malum“, това довело до объркването, ширещо се до днес. Някои еврейски равини обаче стигнали до заключението, че Дървото на знанието е било всъщност смокиня. А явно и Микеланджело е смятал така, защото при изписването на Сикстинската капела във Ватикана изобразява смокиново дърво във въпросната сцена от Сътворението. Но да се върнем на Адам и Ева. Веднъж опитали плода, очите им се отворили и те осъзнали своята голота. И какво направили? Внезапно засрамени, те покрили гениталиите си с… листа от смокиня. Известно е, че листата на дървото са доста големи и достигат до 25 см дължина. Така че са напълно достатъчни за тази цел.

Ако беше само историята с Адам и Ева, човек може и да не повярва, че дървото е действително толкова древно. Но смокинята се споменава в легендите за Сътворението на буквално всеки народ по света. Според Ведите, древноперсийският бог Митра е роден от скала под „свещено смокиново дърво“. Гол и гладен, той се скрил от ветровете в клоните му, а първата му храна били плодовете му. От листата пък си направил дрехи, точно като Адам и Ева. На хиляди километри от Персия и Близкия изток, в басейна на река Конго в Африка, легендата разказва как първият ловец бил роден от смокиново дърво. Той си направил дрехи от кората на дървото, което всъщност не е фантастична измислица. Независимо един от друг, много народи от Африка, Южна Америка и Азия от векове обработват кората на смокинята, за да могат да я използват за направата на дрехи или за да пишат върху нея. В Уганда това изкуство съществува и до днес. Племето Kikuyu в Кения също има горичка от свещени смокини в историята си за сътворението. В Индонезия пък двама богове създали първата двойка хора от дървото като изрязвали хоризонтални ленти за жената и вертикални – за мъжа. Един индийски мит пък казва, че богинята-майка Nirantali оформила езика на първия човек от свещено смокиново дърво. След това дала на първите хора семена да засадят още смокини. А в Хонг Конг вярват, че смокиновите дървета са обитавани от духове и че две от тях сбъдват желания. Много години хората идвали и хвърляли в клоните им портокали, към които привързвали с ластик листчета с желанията си. Ако портокалът се задържал сред клоните, се смятало, че желанието ще бъде понесено от бриза към небесата и ще се сбъдне. Тази практика продължила чак до 2005 година, когато от тежестта на всички тези портокали един клон се счупил и ранил мъж и дете. На остров Суматра пък вярват, че смокиновото дърво е свещено и клоните му стигат до звездите, а корените му – до центъра на Земята. В Древен Египет фараоните очаквали, че след смъртта им богинята Хатор ще ги чака на края на пустинята и ще излезе от листата на смокиново дърво, за да ги приветства с добре дошли. А вълчицата, откърмила близнаците Ромул и Рем, намирала подслон под гостоприемната корона също на смокиново дърво. Така че и създаването на Римската империя е обвързана с това най-древно от всички дървета на земята. Народи от всички краища на света предупреждават, че ако отсечеш свещеното дърво, те чакат всякакви нещастия и злополучна съдба. Това има и своето биологично обяснение, тъй като, освен вкусни, плодовете на смокинята са и изключително полезни. Количеството на минерала калий, което съдържат смокините, е почти толкова голямо, колкото при ядките. Желязото е повече от това в ябълката. А две големи смокини набавят количеството калций, което се съдържа в половин чаша мляко. Освен това помагат на хора с анемия или страдащи от заболявания на черния дроб и далака, а също и при заздравяване на рани.
Хубавото е, че се отглеждат и в България – главно по южното ни Черноморие. Можете да отидете в стария Созопол, да седнете в бар „Мишел“, да си поръчате мохито, и просто да чакате някоя узряла смокиня да падне в устата ви от клоните над главата ви. Или да си купите от бабите, насядали на столчета пред къщите си.
Освен в сладкарството, смокините се използват в кулинарията и при приготвянето на солени ястия. Ако сте любител на сладко-соления вкус, днешната рецепта е точно като за вас.

ПИЛЕ БАЛСАМИКО СЪС СМОКИНИ И ЧЕРВЕН ЛУК
Необходими продукти:
– 1 с.л. олио
– по 1/2 ч.л. сол и черен пипер
– 6 пилешки бутчета, необезкостени
– 2 с.л. балсамов оцет
– ½ с.л. дижонска горчица
– 1 с.л. мед
– 3 глави лук шалот, накълцан на дребно
– 2 скилидки чесън, смачкани
– 2 средно големи глави червен лук, нарязан на дребно
– 1 ч.л. пресна мащерка
– 1 чаша пилешки бульон
– 2 чаши къдраво зеле, нарязано
– 5 смокини, нарязани наполовина или на 4 части ( в зависимост от големината им)

Приготвяне:
Загрейте фурната на 175 градуса. В голям тиган нагорещете олиото. Овкусете бутчетата от двете страни със сол и черен пипер и ги запържете за по около 4 минути на всяка страна, докато станат златисти. Извадете ги в чиния. Смесете в купа горчицата, меда и балсамовия оцет. Запържете в олиото лука шалот и чесъна за около 4 минути. Добавете червения лук и мащерката и оставете за 3 минути, преди да изсипете сместа от купата и пилешкия бульон. Оставете да покъкри за 4 минути и после добавете къдравото зеле. Върнете и бутчетата и разпръснете и смокините в тигана. Полейте пилето със соса и изпечете за 35 минути във фурната. Преди сервиране наръсете още малко мащерка.

Е, аз отивам до Созопол за основната съставка – смокините. Ако още не са узрели, ще ги изчакам в „Мишел“.