Знаете ли, че… златните ябълки, отнесени от Херакъл от Хесперидите, всъщност са били портокали?

Според древногръцката легенда надареният с необичайна сила син на Зевс и смъртната Алкмена трябвало да извърши 12 подвига по заповед на Евристей, при когото бил изпратен на служба от ревнивата Хера. Последната му задача била да донесе три златни ябълки от градината на Хесперидите, която се намирала в най-западния край на света, на границата с Атлантика. Вместо да се изкачи по планината Атлас, която тогава се намирала там, Херакъл, благодарение на неимоверната си сила, просто минал през нея и я пробил, като по този начин свързал Средиземно море с Атлантическия океан. Затова и скалите от европейската и африканската страна на Гибралтарския пролив до днес носят неговото име – Херкулесови стълбове (Херкулес е римското име на Херакъл). Но да се върнем на ябълките. Според по-късни тълкувания на легендата било прието, че „златната ябълка“, подарена на Хера от Гея за сватбата й със Зевс, всъщност е била портокалово дърво. С тази презумпция, гръцкото ботаническо име на цитрусите е „Hesperidoeidē“, а думата „πορτοκάλι“, която имат за плода, както и ние в България, произхожда от държавата Португалия на Иберийския полуостров, в близост до която растяло дървото в древността. Всеобща заблуда е, че английското наименование на плода “orange” идва от цвета му. Всъщност думата е производна от санскритската “naranga”, произлизаща от своя страна от тамилската „naru“, която значи „ароматен“.

Родината на портокала е Югоизточна Азия, на територията на древен Китай. Поне 4 хилядолетия преди новата ера е отглеждан там, преди да бъде пренесен към Индия. Той не е диворастящо дърво, а култивирана кръстоска между помело и мандарина. В тропическите ширини цветът му даже не е оранжев, а е зелен, дори когато е узрял. Липсата на достатъчно слънце в умерените пояси е причина за оранжевия му цвят.
Горчивият портокал навлиза в Европа първо през 9. век – по времето на владичеството на арабското емиратство в Сицилия, заедно с други цитрусови плодове, а после и с маврите в Андалусия. Но сладкият сорт става известен едва в края на 15. век, когато италиански и португалски търговци започват да го внасят от Индия в района на Средиземноморието. Той толкова се харесал на тогавашните кралски особи, че те започнали да го отглеждат като луксозна стока в частни градини– т.нар. оранжерии. Ясно е откъде идва името, което и днес използваме за това. Френският крал Луи XIV бил голям почитател на портокалите и построил най-голямата за времето си оранжерия във Версай. Отделно, из стаите в двореца, наредил да поставят още портокалови дръвчета, засадени в масивни сребърни кашпи.
На американския континент пък появата на семената на портокала се дължи на Христофор Колумб и неговите експедиции до Карибите. Така с времето Бразилия, САЩ и Мексико изпреварват Китай и Индия и днес са най-големите производители в света.
Дръвчето е вечнозелено, достига до 10 метра височина и живее над 100 години. Смятано е за символ на плодородието, защото дава едновременно цвят, листа и плодове. Цветовете на портокала са нежни и бели и ухаят прекрасно. Това е третият най-любим аромат след този на шоколада и ванилията, затова се използва масово при производството на парфюми. Но не е нужно да хабите парфюма си, ако искате да освежите въздуха в дома си – просто поставете обелена кора от портокал някъде и тя не само ще добави чист и тръпчив мирис в помещението, но и ще прогони молците от килера ви. И котките, ако имате такива. По някаква причина те не харесват миризмата, но кой ли може да обясни поведението на тези своенравни животни. Освен за освежител за въздух, портокалът се ползва и за почистване – с кората механиците отстраняват лесно мазнини и грес, а домакините в Ямайка лъскат подовете си не с моп и дезинфектанти, а с… разрязан на две портокал. Можете да добавите няколко капки прясно изцеден сок от цитруса към препарата си за съдове и това ще направи чиниите ви да заблестят.
Но нека не звуча като реклама на веро, а да се върна към по-естествената употреба на портокала – за ядене, разбира се. Всъщност едва 15 процента се консумират така, 85% от цялостното производство отива за направата на сок. Няма нищо чудно в това – той е любим на млади и стари, без разлика от пол и раса. Сортът „Валенсия“ – един от над 600-те вида портокали по света, е най-отглежданият за сокове заради изключително сладкия си вкус и сочността си. Не знам дали такъв съм си купила днес, но изглежда добре. Решила съм да си направя една рецепта на мой приятел – италианец. Беше му я казала майка му – французойка по произход. Много е проста и невероятно вкусна.

ПИЛЕ С ПОРТОКАЛ
Необходими продукти:
– 600 гр. пилешки гърди
– 2 с.л. зехтин
– 4-5 скилидки чесън
– брашно за панировката
– сол на вкус
– 1 кафяна чаша бяло вино
– 1 портокал

Приготвяне:
Нарежете пилето на кубчета, посолете ги, оваляйте ги в брашно и ги запържете в сгорещената мазнина, докато станата златисти. Смачкайте с длан скилидките чесън и ги добавете в тигана. Оставете за 2-3 минути, като внимавате да не го прегорите. Добавете виното, намалете котлона и похлупете. Оставете да ври на слаб огън, докато виното се изпари. Изстискайте портокала и добавете сока към пилето. Разбърквайте, докато се сгъсти. Сервирайте ястието топло, с гарнитура от свежа салата.

Никога няма да ми омръзне, всеки път си облизвам пръстите.